напред назад Обратно към: [Нова земя][Иван Вазов][СЛОВОТО]



XXVII. Прибежището


Поп Кън плати на кръчмаря виното, с което почерпи селяните, изруга за смелостта, дето искаше пари и за скъсания образ на царя, и влезе в двора, та си отвърза коня, стегна го и го изкара на улицата, за да тръгне още сега за Саръкьой да нагласи до последните подробности юруша, в който щеше да тласне своята войска утре, увеличена и от верните уломки на две още села. И тоя път той се надяваше да има числото на своя страна, защото останалите села, които гласуваха в Черешовица, та и самата Черешовица, равнодушни към гражданското си право, слабо ходеха на урните и предпочитаха кръчмите. На тая ленивост поп Кън разчиташе сега.

Когато туряше крак на стремето, в тъмнината попът видя двама хора, че идеха тичешком. Той спря. Приближиха млада госпожа и един господин и двамата запъхтени.

- Дядо попе, отиваме у вас! - каза мъжът. Поп Кън го позна.

- Костаке, вие ли сте? А, госпожа Лостарева! - извика смаян попа, като позна и Драга.

При отдалечената и слаба светлина, що стигаше от прозореца на кръчмата, попът можа да види, че Драгината премяна се намираше в голяма безредица: капелата й висеше настрана на главата, удържана от една карфица, косата й разфърляна, ботините й потънали в кал, опръскала и полите на роклята й.

Костаки зе настрана попа и му обясни в кратки думи положението. То беше такова: Армодиадис бил излязъл с приятелката си на разходка до манастиря в купе. Лостарев бил в Хисарско по избора си и не се предполагало, че ще си дойде тая вечер. За нещастие това станало. Подушил работата у дома си, Лостарев се спуснал към манастиря, пресрещнал в мрака купето при гората, като се връщало за Пловдив, и спогнал с револвера си изфръкналите навреме из колата любовници, които припнали към близката Черешовица, за да намерят спасение у попа, гонени от побеснелия от ревност и гняв мъж.

Поп Кън, при всичкото си одевешно възбуждение и бързане сега, сфана веднага положението. Той реши да помогне на бежанците в тоя труден миг и да отстрани възможно нещастие.

- У дома да скрия госпожата - не бива. Лостарев знае, че сме приятели, и право у нас ще дойде. Пък аз и не мога да остана сега у дома, видите, тръгвам за Саръкьой, припряна работа имам. Но на друго място да я турим: то е още по-безопасно.

И той пошушна Армодиадису.

- Много хубаво, благодаря.

Костаки стисна поповата ръка.

Попът му пошушна:

- Сe лъскави ги търсиш... Знай Аврам де копай корени... - и той се усмихна и смигна към Драга.

После притури:

- Ти ме чакай под оная стрешина, да ти дам ключа - и попът му посочи стряхата на една кръчма, затворена вече. Той покани Драга и двамата тръгнаха бързо.

 


напред горе назад Обратно към: [Нова земя][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух