напред назад Обратно към: [Нова земя][Иван Вазов][СЛОВОТО]



VII. Шведец


Стремски и Невянка останаха сами. Те гледаха тълпата пред себе си, заградила една улична певица.

- Ах, забравих да ти кажа - рече живо Стремски на жена си и бръкна в пазвата си: - днес получих картичка от Енчева: сгодили се с рускинчето!

И той подаде на Невянка печатано годежно известие на френски.

- Прекрасна двойка - каза Невянка. - Ето една чужденка, каквито бих желала да спечели много България. Да се поздравят.

- Действително мили хора, ние имаме най-приятни впечатления от тях... Ето този Енчев: радикална противоположност с Шопова по възрението въз науките. Той гледа на нея от идеална точка и не крия, че ми е по-симпатичен от нашия любезен, но крайно практичен Шопов... - каза Стремски.

- Ние и тука вече имаме изредни познайници - от Швейцария.

- Да, мадмуазел Дебройе и майка й.

- Ще ги посетим ли?

- Ще ли имаме време? Париж и уличния му живот тъй са интересни и ни поглъщат всичкото време, щото надали ще намерим случай да подирим тия любезни парижанки.

- После, и неудобно е да си натрапваме познанството на този руски граф. А quel titre? Ако да беше да видим един българин - да.

- А тия мили френкини, които още не могат да налучат отечеството на Брадлова и смешат България с Русия и Русия с България!... Ох, те бяха божествени на парахода.

- По невежество в географията французите нямат равни. После от всичките европейски народи те най-малко пътуват по чужди страни...

- Например оня, шведецът... - каза Невянка - беднякът: видя ли го днес в каква кръчма проста обядваше на Монмартър?

- Да, той ще е някой сиромах турист, скитник... А аз най-напред го зех във вагона за висок чиновник от София. Още тогава си рекох: как е възможно такъв шикозен господин, който ходи с цилиндър там, да се гуши в третия клас, в тая теснотия, задуха, неудобства... и то още при невероятно намалените цени.

- Да, аз не мигнах цяла нощ от теснотия. Само заранта, като минахме във втория клас, аз видях малко слободица.

Заръчаха си още пиво. Невянка преглеждаше една илюстрация, когато Шопов дойде.

- Видях се с Панаретова - каза той. - Пристигнал е преди една неделя от София.

- Кой е този Панаретов?

Шопов обясни, че е началник на отделение в едно министерство и че е дошъл с командировка тука, по която след една неделя ще тръгне за Лондон, дето ще се бави петнайсет дена.

- Практичен брат този Панаретов - добави Шопов ухилено: - той е вечно в благоволение: той е с оная партия, която е на власт. До пладне е Илия, от пладне - Алия. А командировки - постоянно. От сегашната ще удари три-четири хиляди лева... Знай Аврам де зимуват раците... Той ми каза, че сега си гради къща и тъкмо му трябваха пари... Практична България... Мене ми се струва - но това entre nous, - че той е измислил и тая командировка нарочно да си спомогне за къщата... Надул е министърът си. Защото командировката е за такава дребна и банална работа, щото се зачудих, когато ми каза. Ловък човек, късо!

Шопов продължаваше да гълчи с буйни махания по двайсет още други теми, като отиваха към хотела "Trois Princes". При вратата му той се прости с другарите си и се изгуби из блясъка и шума на Avenue de l’Opera.

 


напред горе назад Обратно към: [Нова земя][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух