напред назад Обратно към: [Нова земя][Иван Вазов][СЛОВОТО]



XII. Нечакана развязка


Положението се обръщаше в трагическо - по-скоро, отколкото си въобразяваха. Из пътя приятелите разменяха мислите си и предложенията си. Брадлов е бил вероятно последван и уловен от властта по оплакване на някои от кредиторите, които трябва да бъдат повече от двамата, случайно узнати от Стремски. Това приключение туряше край на злочинствата му и завинаги залепяше позора на челото на тоя жив и способен момък, оставил се на влечението на лошите страсти. Репортерите добиваха материал и още тая вечер вестниците щяха да загърмят и извадят на публичното презрение един българин студент. Това беше най-тежкото в тая история. Стремски мислеше и за начина как да се помогне на бедния негов едногражданин. И за тая цел той би отложил тръгването си. За дълговете - имаше лек - той сам би станал поръчител, додето Рачко ги заплати; но се боеше да няма в живота Брадлов и някое углавно престъпление.

- Не вярвам такова нещо - каза Шопов - освен лъжливата графска титла... Но той се е представил не френски, а иностранен граф. Френската власт ще се отнесе в тоя случай снизходително пред факта, че българите студенти се радват на добро име досега... Във всеки случай Брадлов ще лежи поне две недели в затвора, доде се изпълнят разни формалности по опрощаването и пускането му. Това ще му бъде за обеца.

Стигнаха в участъка.

Комисарят ги въведе най-напред при полицейския следовател и му разправи, че и двамата тия българи познават престъпника.

- Ще имате, господа, очна ставка - каза следователят след получаване показанията им, па заповедa на един стражар да доведат Брадлова.

Подир две минути вкараха арестувания.

Стремски и Шопов го погледнаха, па се изгледаха поразени.

- Панаретов! - извика Шопов.

- Шведецът! - извика Стремски.

Действително, изкараният пред тях не беше Брадлов, а Шоповият познайник Панаретов, същия, който във вагона се прекара за шведец.

Панаретов, страшно засрамен, извини се пред Стремски за глупавата си постъпка в железницата и го помоли да извади из заблуждение полицията, която по погрешка го зима за Брадлова и още го набеждала, че си прикачил титлата "конт".

- Негова милост е Панаретов, българин, и той ми беше другар в железницата - каза Стремски.

И Шопов удостовери личността Панаретова.

Следователят, преди това още наполовина подозрял измамата на полицията, сдъвка едно ругателство против полицейския агентин, който бе довел едного вместо другиго, помоли Шопова и Стремски да подпишат краткия протокол на показанията им, иска извинение от Панаретова за това прискръбно произшествие с него и ги отпусна.

А то беше произлязло по следующия начин: тая заран отиде Брадлов в хотел "Данемарк" и завари там Панаретова, принуден да отложи тръгването за Лондон, въпреки предишния си план. Скъпливият Панаретов се отърва само с един наполеон. Брадлов излезе сърдит и влезна в писалището на хотела, за да удари на баща си една депеша. В тая минута двама полицейски агенти се явяват там и съобщават на гостинничарката, мадам Рашел, да предупреди жилецът в № 28, че полицията желае да го види,

- Господин Панаретов ли желаете?

- Господин Брадлова, госпожо.

Произлезе недоразумение.

Брадлов разбра веднага, че е бил съгледан от някой свой измамен кредитор, като е влазял в хотела "Данемарк", който помислил, че е открил жилището му, и заявил в ближния участък. Той се обърна към агентите и госпожа Рашел спокойно:

- Напразно се препирате, господа: Панаретов и Брадлов - е същото нещо. Това е едно славянско име, което се произнася двояко.

И когато госпожата тръгна към стаята на Панаретова, последвана от агентите, Брадлов зимаше по четире стъпала изведнаж надолу из каменната стълба.

Закаран на полицията, в продължение на пет часа Панаретов бе три пъти изпитван, за да се признае, че е конт Брадлов. За заблуждението на полицията спомогна и това още, че той беше чернокос като Брадлова - макар и мургав - и самото му име, което за френското ухо, кой знае как, имаше голямо съзвучие с "Брадлов".

При всичкото негодувание, което им вдъхваше Рачковия син, Стремски и Шопов не можаха да не усетят задоволство, че се е изтървал. Шопов обаче вярваше, че той няма да избегне от полицията.

Когато се върнаха в хотела "Trois Princes" намериха Невянка, че приготвила всичко за път. Случката с шведеца много я разсмя.

- Но защо ни той мистифицираше във вагона - това не мога да разбера - казваше Стремски.

- Не сещате ли се? - каза Шопов. - Именно, се е срамел от циганията си, като се е тъпкал в трети клас при такива големи командировачни пари, и не е искал да се запознава и да се открие кой е и какъв е. Престорил се е прочее на шведец, а той е чер като корфиотин!... Ах ти, Панаретов! Ах, вариклечковска българия!

И Шопов се кискаше неудържимо...

..........................................................

След малко и троицата потеглиха за гарата.

 


напред горе назад Обратно към: [Нова земя][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух