напред назад Обратно към: [Нова земя][Иван Вазов][СЛОВОТО]



X. Вътрешен неприятел


Догански и Стремски се повърнаха пак по същия път и се разделиха на Джумаята. Улиците бяха шумни и пълни с върволяк от граждани и тълпи войски. Стремски се срещна с чича си и тръгнаха заедно към дома.

В това време Благодумов приказваше с поручик Канелова, яхнал, в улицата пред театър "Люксембург" за предстоящето стълкновение с Турция. Канелов му обади, че желязната линия е прекъсната при Харманли за предпазливост.

- Ний имаме и вътрешни неприятели, за които трябва да се земат потребните мерки - каза Благодумов.

- Кои са тия вътрешни неприятели?

- Ето един там - посочи с поглед Благодумов към Стремски, който отминуваше с хаджи Евтима.

- За Стремски ли говорите? - попита Канелов зачуден.

- Именно: той е опасен за нашето дело със своето влияние между падналата партия.

- Остави тия глупости! Стремски се е върнал от странство едвам тая заран... Ах, аз трябва да ида да го поздравя...

- Аз ви предупреждавам, че трябва да се отстраняват съмнителните личности и да оградим нашето велико дело от всякакви изненади - каза Благодумов с вид важен.

- Не говори нелепости, Благодумов... Ако ти имаш зъб против Стремски, то друга работа. Но недей се обръща към мене да ти съдействувам на твоето лично отмъщение... Властта, която ми е дадена, има съвсем друго назначение.

- Нека да спим на рози ние, па да видим как ще я изкараме - отговори намръщено Благодумов.

Канелов шибна коня си и препусна към станционната улица. Той беше се присъединил от снощи с горещина към движението и сега беше един от главните охранители на реда и сигурността в столицата.

 


напред горе назад Обратно към: [Нова земя][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух