напред назад Обратно към: [Нова земя][Иван Вазов][СЛОВОТО]



XII. "Марково коляно"


Вечерта на 6 септември кръчмата "Марково коляно" при градската градина беше пълна с гости. Тя беше сега главно сборище на революционерите.

Хъшовски дрехи с много чапрази от зелен ширит на гърди, рунтави шапки с левчета, попски калимявки, паларии с широки смачкани поли - отличителния знак на гимназистите-социалисти; една мома с бяло перо на калпака и със сабя; пушки, револвери; много врява и революционен глъч, алкохолна атмосфера и миризма от печена пастърма.

Час по час викове: "Да живее!" и "Ура!" Понякога свирепи възклицания: "Долу московските ботуши!"

"Московските ботуши" наричаха вече русофилите, които се олицетворяваха в Народната партия, паднала тая заран.

Тъкмо през тая година, и по-после, беше пуснат в обиколка чудовищния Захариев словар от прякори, прикачки и подбиви за приятелите на Русия - естествено - всичките предатели:

Московски ботуш, козе месо, нечист косъм, рубладжия, поклонник на нагайката, черна душа.

Този исторически овчар имаше страшната мощ на популярния език, който пленява тълпата и се запечатва в паметта толкоз по-дълбоко, колкото е по-зъл или по-смраден. Жилото на Свифта не е било по-опасно.

С една дума той убиваше една репутация; с един епитет - една партия...

Българският език в неговата история, полемика, памфлет издаде секрета си, доби рядка дотогава сатанинска сила.

Захариевата образна и богата - а при това тъй проста - фразеология идеше на грубия вкус на българина, затова стигаше сърцето му.

Той беше казал таз година във вестника си "Борба" една дума, която обиколи цяла Източна Румелия:

"Съединението ще стане само тогава, когато полите на Гавраил паша дойдат къде Ихтиман в хоризонтално положение."

Никой по-гениално не умееше, с една фигура, да насъсква спящето винаги в душите на тълпата чувство на недоброжелателство към правителството.

За чиновниците при управлението на Кръстевича беше казал, че имат "вратове дебели - рубли на тях да броиш".

Или: "Всеки месец трийсет туралии им изстудяват ръчицата!"

Всичките тия фрази, които сега будят само усмивка със своята празнина и площадност, бяха бомби, хвърлени в живо месо...

Знаменитият революционер и памфлетист разви тая си дарба до крайност, когато събитията го издигнаха високо. Той измисли по-после "Сухоежбината" за политическите си противници, с която люто ги подиграваше и на която ги осъждаше - сам плувнал в доволство и световни блага и почести. Той по-после пусна игриво фразата: "Чупене на пръстчетата" - фраза, от която прозата му доби дъх на касапница...

"Марково коляно" беше сборно място и по-рано на метежните елементи в Пловдив, изходна точка на буйните похождения на опозицията, които вълнуваха Пловдив на последно време.

Но ний няма да се уклоняваме назад към събитията от това лято, които предхождаха и доведоха революцията. Разказът ни в своето движение напред се спря само на един неин момент и ний повече няма да нагазваме в историята. Ний оставяме на историка предаването живите факти на тая важна епоха, а ний се повръщаме на задачата си: схващането духа й.

 


напред горе назад Обратно към: [Нова земя][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух