напред назад Обратно към: [В недрата на Родопите][Иван Вазов][СЛОВОТО]



XVIII. Г. Веркович в Лъджене. - Веда Словена. - Habent sua fata libeli


Една хубава баня подир цял ден уморително пътуване из балкана бе най-доброто нещо, което можах да направя, за да успокоя и освежа разнебитения си до крайност организъм.

Когато се завърнах от банята, току-що заник-слънце, при кафенето на дяда Даскала ми обадиха, че дошъл господин Веркович, и че ми е съсед в хана.

Името на тоя почтен български труженик веднага извика в мисълта ми едно друго име, или по-добре название, което върви всякога свързано с неговото: Веда Словена. Веда Словена! Грамадна сбирка български простонародни песни, намерени от г. Верковича преди няколко години в Родопите, от части – в самата долина, гдето аз от няколко време се навъртах! Песни, които разкриват за нас цял нов мир в предхристиянското и предисторическо време, които осветляват такива дълбочини от славянската древност, за каквито науката никога не се бе догадила да предполага. Това странно и от никого неочаквано произведение на славянското най-старовековно творчество в Родопските планини, произведе смайване в учените слависти; един общ вик от възхищение, от учудване, от неверие, процепи тихата и безшумна до тогава атмосфера на филолозите. Част от слависткия печат, гръмко и с горещи думи, поздрави великото откритие; Гайтлер и немецът Хан ръкопляскаха; в парижката катедра на славянските езици ученият професор Ходзко обяви, че народ, който е създал такива песни, е един най-поетически народ; че Веда Словена внася една революция в историческата наука на Изток, в която освещава нова ера. Едновременно с тия възторжени заявления, други, противоречиви гласове из Петербург и Харков, из Прага се раздаваха. Тия гласове, също така силни, разхладиха ентусиазма, като изказаха съмнение в съществуването на песните във Веда Словена и в устата на родопските българи-помаци. Дринов, Иречек, Пипин, Славейков чисто и просто ги нарекоха подложни. Според них, против песните възставаше здравата критическа наука и всичко снова, което до сега се знае за родопските българи-помаци, за техния бит, миросъзерцание и творчество. "Не, казваха те, до сега има стотина песни, събрани от разни краища на Родопите, и ни в една от тях не се среща митологическото име Орфей (Орфен), и на индийски и други божества; още по-малко може да се вярва уцеляването и запазването в устата на народа петдесетина хиляди стихове от най-отдалечените векове на старината; при това, между тия песни само една има – Орфеновота песен – с повечето от 2000 стиха! Когато всичките известни родопски – са кратки..."

Думата мистификация биде произнесена!

Издателят на Веда Словена се слиса. Всеки ден растящето недоверие в учения мир подкопаваше кредита на неговата намяра, която считаше за гордост и венец на своето дълго подвизание и самопожертвуване на попрището на българския фолклор. За един учен, който се самоуважава, това констатиране беше наравствено убийство. Но въпросът при все това оставаше още нерешен. Г-н Веркович питаеше блага надежда, че времето само ще му дойде на помощ и ще убеди противниците на Веда Словена в пълната нейна неподложност и истиниост, за чест на българския народ, равно и на самия издател. Неизвестността по тая работа все траеше. За да се премахнеше тя, имаше само едно средство, най-вярно, най-разумно, най-лесно: да се проверят песните на някои от местата, гдето са събирани, по-скоро, догдето са още живи някои от певците, забележени във Веда Словена. Чепинско беше едно от тия достъпни места, не бозна колко далече: четири-пет часа от Пловдив, столицата на Източна Румелия. Тая проверка направена сполучно, щеше да тури край на недоразумението, точка на препирните. А не беше нищо по-лесно. По предложение на пишущия тия редове, Постоянният комитет в Пловдив реши да изпрати Петка Славейков с тая важна мисия, и за тая цел му отпусна нуждната сума. По-компетентно лице за тая работа не можеше да се намери. Той незабавно тръгна за Родопите, гдето престоя цял месец. Няколко твърде интересни и които привлякоха на времето вниманието на филолозите статии, напечатани в Наука, за рупчоското наречие, бяха резултата на неговата заобиколка из Родопите. Но за Веда Словена почтеният деятел не донесе никакво осветление, по простата причина, че не беше ходил в чепинско, а в друг родопски край – Рупчос! Неизвестността проче е върху естеството на Веда Словена си остана. Румелийското правителство не намери вече време или охота да мисли за нова проверка подир несполуката на първата.

Общото мнение, обаче, отдавна взе страната на партията на скептиците. Веда Словена беше осъдена без съд, като мистификация. Един път станало това, всеки забрави Веда Словена, небрежното равнодушие замести и последния косъм интерес към нея. Не това същото, обаче, стори и издателят й: той не можеше малодушно да капитулира пред такава присъда, която лесно можеше да бъде едно предубеждение, според него. И ето един ден скоква, и от бреговете на Нева дохожда право на бреговете на Елидере, в дълбочините на Родопите, за да намери истинската защита на Веда Словена.

Ето защо и аз с такъв напрегнат интерес следях резултата от личните издирвания на г. Верковича в чепинско.

Те траяха няколко дена. Аз мога сега да обадя на читателите си какво се получи от тях.

Най-напред г. Веркович, придружен от г. Хр. Константинов, вещия познавач на чепинско, от чиито интересни сведения за тая покрайнина аз допълних моите, отидоха в чисто помашкото село Корова, за да дирят едного от певците, забележен от предговора на Веда Словена, като тамошен някой си Сюлейман Алиев. Коровският кмет направи най-любезна среща на стария филолог и при пиенето горчивото кафе до вълните на Елидере разказва му много любопитни неща за селото си. Но за Сюлейман Алиев кметът нищо не знае, не знаят нищо и другите разпитани старци коровски, не знаят даже да е съществувал в селото им помак, познат като певец.

Г. Веркович се завърна с праздни ръце.

Второто разпитване в помашкото село Дорково нема по-положителен резултат. И там не съществува, нито е съществувал помак, не само певец, но и с име, под каквото го диреха.

Бутнаха и в Баня, и там същото. Г. Веркович не се обезсърчи. Той мисли, той е уверен, че помаците, под влиянието на някакъв страх или друго съображание, таят. Невежественото наше селско население не пръв път се е отнасяло недоверчиво към филолозите, които са го посещавали. Той се надява с времето да се долови до тържествуващата истина. Както всички изобретатели и откривачи, той ще бъде последният да се усъмни в сериозността на делото си. Не, той протестува против всяко загатване за мистфикация от негова страна.

Такова подозрение не може и да съществува у оногова, който лично се запознае с него. Г. Веркович е правдив и добросъвестен, и като човек, и като учен. Това е той доказал чрез многогодишната си деятелност и борба за правотата на нашата кауза в Мекедония. Па той и не владее до там български и още се изразява на половина по сръбски (той е бошнак). За подлог, прочее, не може да става дума. Той и не се нарича право събирател на песните – тях ги е събирал друг, някой си Г-нов.

Има вече една утвърдена легенда за тoя Г-нов, която му преписва авторството на песните във Веда Словена. Тая легенда има твърде голяма правдоподобност, и чини ми се, че тя е набутала самата истина. Онова, което разбрах за този Г-нов от г. Веркович, както и от други лица, които са се по-рано от мене заинтересували за него, не оставя никакво съмнение, че авторът на Веда Словена не са родопските българи-мохамедани, не е г. Веркович, а г. Г-нов. Той е авторът на двадесетината хиляди стихове, напечатани до сега, и на петдесет хиляди още ненапечатани!

Какъв и къде е сега, прочее, този чудовищно плодовит Омир?

Г. Г-нов живее сега в градеца **, в Демирхисарската кааза, в Македония. В турско време, когато г. Веркович е живял в Серес и събирал материал по народното творчество на македонските българи, този господин, учител татък, донесъл му няколко народни песни, доста вещо записани. Подир по-близко запознаване, г. Веркович, като вижда, че може да има един полезен и интелигентен помощник в своите филологически работи, предложил му да се посвети изключително на събиране песни из страната, срещу една заплата от триста гроша месечно. Г. Г-нов драговолно приел това, дава си оставката от учителството и тръгва по работа.

В разстояние на две години той просто помазва г. Верковича с народни песни, едни от други по-важни, по-необикновени, по-невероятни, и всичките събрани от помаците в Неврокопско, в Чепинско и други покрайнини на Родопите, когато дохождали на македонските панаири, гдето ги карал да му пеят!

Г. Веркович, зашеметен от откритието на такова неизчерпаемо съкровище от славянското творчество, може би, и не проникнал добре в духа на това последното, поради слабото запознаване българския език, не помислил да се отнесе критически към богатите приноси на помощника си. Че той се не е ни най-малко съмнявал върху истинността им, това се види в предговорите, пълни с ентусиазъм и вяра в Веда Словена. "Аз не се надявах, пише той в предговора на втория том, че като издавах първита книга от древните български народни песни под заглавие Веда Словена, ще имам щастието по-после да открия и събера в Родопските планини още по-богато съкровище от паметници на древната славянска народна култура от известни автори, в неизвестна страна Македония и още по-малко известни времена". Г. Веркович, прочее, е вярвал в подлинността на всяко стихче, което му е донасял Г-нов, в чиято искреност той не се е догадил нито за миг да се подвоуми. Резултат на това прискръбно доверие е появяването в филологическия мир най-поразителната мистификация, която се нарича: Веда Словена.

Има някои, които и днес казват: Да приемем, че Г-нов е авторът на песните, но тогава трябва да приемем, че Г-нов е един нов Омир! За да се съчинят всичките тия песни и поеми, изисква се силата на един гений. Веда Словена е едно море от поезия!

Има тука едно недоразумение.

Г. Г-нов, който, казват, е приел гръцко образование и, следователно, не е невежествен човек, с доста сръчност е успял до наниже една безконечна върволица песни, горе-долу подведени под размера на нашите народни песни, и ги е прошарил с имена от индийската митология и други чудати и непонятни фрази и думи, чрез което им е предал характер на произведение от дълбочайша древност, примка, в която тъй лесно падна г. Веркович. Възможно е в побужденията на г. Г-нова да е имало и патриотизъм: желание да се прослави и България със своя Илиада, която да не отстъпва на гръцката, поне по множеството на митологическите същества. Между тях – Орфен, сиреч Орфей – което ловкият г. Г-нов оставя на читателя сам да се сети, като си припомни, че гръцката легенда дава на Орфея за отечество Родопите, пославянени вече от автора. Това е всичкото. Колкото за вътрешната стойност на тия произведения, то я няма никаква: от поезия ни сянка не може да се намери, даже и смисъл много малко ще уловиш тук-там, и то при много добра воля. Във всичките тия хиляди стихове не може се набра нито толкова поезия, колкото има в коя да е истинска народна песен, или от чепинските, от които по-напред напечатахме тука. Веда Словена не е друго, ами една безкрайна галиматия, която благодарение на своите митологически имена и думи индийски18, можала за една минута да хипнотизира много умове. В това отношение може би г. Г-нов е истински Омир.

Този нашенски Омир е още жив. При всичките молби на г. Верковича да даде разяснения, той отговаря само онова, което стои в предговорите на Веда Словена, именно: че той е чул всичките тия песни от помаците, които са дохождали на македонските панаири, и ги е записвал тоз час! Казват, че и Министерството на народното просвещение го е канило да дойде в София за тая цел, като му е обещавало крупно възнаграждение, но той не е пожелал да дойде; задоволил се е само да протестува против г. Верковича, че несправедливо събирал лаврите на неговия труд!... Но най-чудното е друго едно нещо: Г-нов и днес продължава, при всичко, че не получава триста гроша, по привичка или по инерция, да съчинява своите родопски песни, пак по същия калъп, които се пеят само в Родопите на неговата фантазия, а не в географическите. Той вече е изпратил до Министерството още няколко големи сбирки от тях, в които вече излазя и името на цар Крума! Щастлив г. Г-нов!

За добра чест, г. Верковичевите заслуги лежат на много по-здрави основи, и той няма защо твърде да се съкрушава за изпарението на Веда Словена. Преди нея и после нея той е издал трудове по българския фолклор и отечествоведение, които му обезпечават за винаги едно почтено място в народната признателност. Тия ценни трудове нека ги наименуваме: съ "Песме македонских бугара", "Етнографическа и топографическа статистика на Македония" и ред други хубави членове по Македония, обнародвани в разни руски журнали. Той, прочее, може да прежали напечатаните вече и да хвърли в огъня ненапечатаните още купове песни – лесен продукт на твърде родливата фантазия на г. Г-нова.

 

 


18 Каквито се намират и в Рамаяна. По това се види, че авторът на тия песни е имал тая книга на ръце.

 


напред горе назад Обратно към: [В недрата на Родопите][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух