Обратно към: [Нова земя][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Към единайсет и половина часът пъстрата тълпа излезе из кръчмата, а няколко пияни гласа подхванаха марсейлезата... Когато се изгубиха зад градинката, тя още се чуваше, усилена от гласовете на всичките.

Дума е дал на султана

    този лош гидия,

да направи прах и пепел

    славна Румелия!

Останаха в "Марково коляно" само няколко души още - македонци, които се черпеха.

Беше тук и Рангел. Той беше ходил заедно с тълпата конарци да придружава Кръстевича до мястото на заточението му - Голямо Конаре. Върнал се бе току по заник слънце, капнал от умора.

Избягал от затвора още преди съмване заедно с троицата харамии чрез подкопаване стаята си и прехвърляне през външния зид - избягвания чести по това време, - Рангел, както видяхме, се сбра с конарската дружина. Същото сториха и другарите му и това ги избави от преследването на войниците. Свалянето на Кръстевича и свалянето на правителството избави избягалите затворници и от по-нататъшни грижи и безпокойства. Превратът превърна всичко наопаки. Повечето полиция биде сменена с нови хора, бъркотията замести нормалния ред на работите, надзорът липса, понятията за крив и прав се разбъркаха сред хаотическото рухване на един режим, изчезнал в един час. Попаднаха и троица от харамиите в новоназначените стражари: те бяха се отличили с голямо усърдие и шум при свалянето на главния управител. Вълците обичат мъглявото време. Под покровителството на стражарската униформа те се чувствуваха в пълна безопасност и можеха да защитят приятелите... Прочее, Рангел имаше право да бъде спокоен. Тук беше и Ордо песнопоецът, непожелал или неуспял да постъпи на служба още. Но и той, и Рангел, както и харамиите стражари, сега бяха въодушевени от съединението, общото патриотическо опиянение беше прихванало и тия груби, изхвърлени от обществото същества, и те щяха всичките да ходят за границата... И разговорът беше тука сe по съединението, и очите светяха, и чувствата се изливаха в поток речи разпалени, и главите се размътваха в тая пастърмяна и винена атмосфера, напоеиа с революционен дъх.

Ордо, като истински македонски син, не забравяше Македония сега и той каза, наливайки чашата:

- Хай, ова година го чинихме съединението на Румелия со Бугарѐята, а догодина по овай заман да пиеме цървено вино в нашите куки, в ослободена Македония.

- Дай боже - издумаха другите и изпиха чашите.

- Запей, Ордо - каза Рангел.

- Запей, запей - казаха и другите.

Ордо се облегна до стената, обриса уста, примижа умилително и запя:

Македонец, македонец!

Жално пее.

Жално пее и говори:

де са волни години?

- Ако сакаме, ке ги чиниме волни! - извика кръчмарят, чиято душа се разтъжи при тая песен. - Певай нататък.

- Къде е текла вoда, oпет ке тeчит! Крали Марко спие в пещeрята, ама пак ке се собудит... оно шчо кажуат паметни люге.

- Да живее Крали Марко! - извика Рангел, който не беше твърде вещ в областта на народния фолклор.

- Ура!

- Да живее Бугари´ята! - отговориха братята.

Влязоха нови гости: селяни, стражари, граждани. Кръчмата стана шумна. Там се озова и Боримечката с децата си. Той поиска вино, пи, даде и тям. Рангел, като го видя, се посгуши в сянка: Иван го беше виждал в Бучинския хан преди шест години и затова се боеше от Ивана. Освен него Рангел се пазеше да срещне и Канелова днес: поручикът го познаваше лично, защото дваж бе наглеждал затвора и хората му.

Някой попита Ивана къде се лута тъй късно.

- Отиваме си на хана... че утре рано да си бягам... Работа ме гони. Пък и съединението направихме... Майка му стара. Дай още по едно вино. Хай да живее княз Александър и Съединена България!

Когато Иван излезе с Гурка и Скобелева, влязоха Мерджанът, Климето и Петко в стражарски униформи и поискаха вино.

- Да живее съединението!

- Елате малко при нас де - покани ги Рангел, който пак излезе из сянката.

- Не, не можем - отговори Мерджанът, като си намръщи сухото лице с див поглед.

- А! Големци! И горделиви! С прости хора не сядат вече... Кога станахте въглищари, кога ви почерняха вратовете? - думаше им шеговито развеселеният Рангел.

- А бе, човече: варкаме се бе! - каза Мерджанът, който желаеше да убеди приятелите си, че наистина имат важна работа и не се гордеят! Затова им скимна и троицата стражари, заедно с Рангела и Орда, влязоха в стаята.

- Какво? - попитаха любопитно последните.

Мерджанът сниши глас, па каза:

- Ке ходиме на един лов.

Рангел и Ордо разбраха за какъв лов се касае.

- На добър час. Е, разкажи.

- Един турски шпионин ке претупаме - обади Климето.

И те разправиха, че полицията уловила писмото на някой си българин до турския валия в Одрин, в което му обаждал как са тука работите и отде може турска войска да влезе в Румелия. Сега предателят бил в участъка, но го изпращат в една талига тая нощ за Старо Ново село, там да бъде пазен, додето земат да го съдят. Мерджанът с другарите си бяха намислили още сега да му видят работата и отиваха да причакат талигата накрая, отвън Демировата кръчма. Там щели да я подирят и като отминат един километър по шосето, да му пуснат три куршума в гърдите.

Рангел се ядоса и запсува предателя.

- И добре сте намислили: ние разпрахме корема на поп Къна за по-малки работи... Хай, светете му водата!

- Ела и ти с нас.

- Уморен съм. Вървете вие и лека ви ръката.

- И един златен часовник има: требе да чинит петдесе лири... Гуляй ке правим после, здраве му кажи - пошушна Мерджанът.

- Пoврага му часовника... Вий оногова гледайте да не осъвне.

- Записахме го в тефтеря... Е, сбогом. Талигата скоро ще се крене за мосто. Требе со време да бидем код Демирот.

Троицата стражари излязоха след това и се изгубиха в улицата.

Обратно към: [Нова земя][Иван Вазов][СЛОВОТО]