напред назад Обратно към: [Нова земя][Иван Вазов][СЛОВОТО]



XVII. И Филеас Фог съюзник


И двамата бяха спасени.

Десетина минути Боримечката в несвяст припада и повръща мътните струи. Минути скъпоценни! Когато се окопити, той можа да каже само това:

- Скорр...

Действително скоро трябваше. Талигата трябваше вече отдавна да е излязла на къра, сподирена от тримата харамии по шосето. Всеки един миг можеше да се чуят гърмежи, ако не са гръмнали вече, когато те се давеха!

Хукнаха най-напред към Демировата кръчма - за да се уверят как стои работата. Рангел, почти гол, с една мокра риза, лепнала по тялото, разтреперан и зачаткал зъби от студ, надмина скоро другаря си, комуто напитите с вода конопени бели гащи и риза тежаха и му замъчняваха хода. Ясната лятна нощ оставяше полето в дрезгав полумрак.

След много спъвания и падания стигнаха кръчмата. В нея още светеше.

Иван с ужас видя вътре, че стражари нямаше; имаше само четворица души граждани.

- Отишли са! - извика той. - Колата е минала!

И той плесна отчаяно ръце, готов да тича напред.

- Мерджан! Мерджан! - развика се Рангел към едного от стоящите в кръчмата и се спусна към тях.

Македонците бяха тука още, но свалили стражарските си дрехи от предпазливост.

- Де талигата? - питаше Рангел поразените от необикновеният им вид харамии и кръчмар.

В тоя същи миг една талига задруска по калдъръма и идеше насам. С нея вървеше конни стражар.

Идеха колата, в които откарваха Стремски.

Той беше спасен.

Самото провидение ги беше докарало навреме, в минутата, когато Мерджанът, Климе и Петко щяха да последват "турския шпионин" на полето, за да изпълнят с мирна съвест една патриотическа длъжност.

Забавянето на колата и тях спаси и им попречи да извършат едно ужасно злодейство.

Да, при всичкото закъсняване на Рангела и Ивана при моста, после в тичането, после при газенето и давенето в реката и припкането дотука талигата беше още повече закъсняла; тя беше употребила цял час, доде измине един километър - от моста до Демировата кръчма.

Това беше талигата на Филеас Фога!

Полицията, ненамерила друга кола, беше насила взела тая.

 


напред горе назад Обратно към: [Нова земя][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух