напред назад Обратно към: [Нова земя][Иван Вазов][СЛОВОТО]



XVIII. Сутринта


....................................................................................

....................................................................................

Сутринта, по освободения от стража мост, Иван и Рангел, пременени в заети дрехи, водеха гордо между себе си Стремски, твърде бледен.

На край моста се качиха на файтон и тръгнаха към дома му.

Кога дойдоха при Шадравана, срещнаха доктор Догански, уморен, зачервенял, бурен. Той спря файтона и подир първите обяснения се метна при Стремски и из пътя му разправяше много ядосан как цяла нощ е тичал, додето разбере накъде и защо е изгонен Стремски из Пловдив. Той псуваше по ужасен начин Благодумова, творецът на това грубо насилие, в което игра роля на първо оръдие злобния кознодеец Ладжович.

Благодумов сега беше намерил сгода да отмъсти Найдену за оскръблението в Искрец преди шест години!

Помнеше Благодумов!

На портата Невянка и хаджи Евтим, немигнали цяла нощ, изскочиха с радостни викове и посрещнаха дълбоко покъртения Найдена.

Избавителите се простиха с тях, без да им обадят страшното примеждие, от което отърваха Стремски, и тръгнаха пеш да си търсят дрехите при Марица, които намериха непипнати. Подир това Боримечката тръгна да търси Гурка и Скобелева, зарязани снощи при моста и оставени на произвола на съдбата.

- Майка му стара - усмихваше се самодоволно Боримечката, като мислеше, че тая нощ Гурка и Скобелева на един косъм остана да ги направи Марица сираци.

После прибави:

- Ама за Стремски, и пак умираш... И тоя ешек селянин, майчин син излезе - мислеше си Иван за Рангела, с когото бе забравил да се запознае...

А кипежния живот на града в революция пак зашумя и заклока с буйни талази...

 


напред горе назад Обратно към: [Нова земя][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух