напред назад Обратно към: [В недрата на Родопите][Иван Вазов][СЛОВОТО]



XXIII. Един пловдивски хамам в Баташкото блато...


Това Баташко блато ми докара на ума една историйка, която се бе разиграла преди десетина години в един пловдивски хамам, който днес е превърнат в архив, а тогава играеше ролята на White Hall на Източна Румелия – Областното й събрание. Баташкото блато биде намесено в пренията по един съвършено нечаен начин. По повод обвинението, че владее неправилно воденична вада, която изтича из един обилен извор край Марица, между Пловдив и Пазарджик, депутатът К. обяви, че тоя извор не черпи водата си от Марица, както уверяваха противниците му, а от Баташкото блато! В потвърждение на тоя факт той разказа историята на една овчарска тояга, която, изпусната в Баташкото блато, излязла подир време из споменатия извор! Тая наивна легенда, стара като света, разсмя цялото Областно събрание.

Това Събрание, впрочем, имаше често причини да се смее. Неговите разнородни, от разен умствен калибър елементи, отнимаха еднообразието почти на всяко едно заседание, чрез някоя духовита дума, чрез някоя оригинална, смешна и даже цинична острота или... плоскост.

Членовете на това законодателно тяло и днес още си спомнят с ухилване, първите думи, които падаха от устата на привременния председател на Събранието20, което той отваряше:

"Господа членове на Облъснатото събрание"21.

Един директор – тъй се наричаха румелийските министри – се оправдаваше от едно обвинение на непредвидливост.

– Не съм пророк, казваше той, за да предвидя бъдещето.

– Ние ви плащаме да предвиждате – отговори му обвиняющият вития.

Друг оратор, веднаж остро укори за нещо началниците на вероизповеданията, що заседаваха по право в Събранието.

- Не нападайте духовните пастири, отговори му един депутат грък, защото всички сме овце в някое паство...

– Ти си овца, господине! – изкряска му ораторът22.

Един депутат, доста ограниченичък, който винаги се поздравляваше с весели шушуканета и хиленета, когато станеше да говори, при едно разискване за даждията, в горещото си рвение да ги намали, на своята избирателна колегия, каза:

Знайте, господа, че на моите рамене стоят 40,000 земеделци с воловете си и с магаретата си!

Същият беше захванал веднаж една своя трагическа реч с тия думи:

– Господа, жално ми е, дори печално!...

В камарата някои затананика стиха от известната песен на г. Петра Иванов:

Жално й туй нещо,

Жално, печално!...

Всеобщ хохот.

А депутатът от П., по същия случай, обяви, че неговата колегия (от която сам беше родом), трябва да се освободи от даждие, защото ражда само дренки и мулета – понеже е планиниста.

При разискване закона за данъка "сърчим-параса", що се налага на свинете, вземаха живо участие почти всички депутати, застрастени по тоя въпрос. За това, прението се проточи досадително много.

– Предлагам да се прогласи изчерпан въпросът: камарата замириса на свинщина! – извика един депутат.

Остротите и каламбурите, често от лош вкус, идеха обикновено от неколцина само депутати, глумци по природа и взимането от тях думата винаги се последваше от любопитно мълчанне... Ала понякогаж и съвсем сериозните даваха причина на веселост. Така, депутатът дядо Ф. гневно измъмра случайно обърнатия към него оратор Н., който говореше по внесения законопроект за филоксерата и често повтаряше тая дума, още нова у нас.

– Гледай там на друга страна, като приказваш – извика му той.

Бедният старец схващаше в тая дума съвсем неприличен смисъл.

 

 


20 Привременен председател на Областното събрание до избирането на постоянно бюро ставаше по право най-старият между членовете му. Обикновено такъв биваше католишкия владика Monseigneur*. Като не българин, той накарваше да му напишат няколко български думи, с които трябваше да се отвори сесията, с латински букви. Понеже тия последните не всегда изразяават точно българските звукове, то произнасянето им биваше неправилно.

21 Вместо: Господа Членове ка Областното Събрание.

22 Любопитният може да найде и други хумористически епизоди от източно-румелийския парламентарен живот в духовития разказ: Слабите на деня, от г. Ив. Ев. Гешов, напечатен в "Библиотека Св. Климент". Позволявам си да приведа в цялост следующия: "В същото "бльснато" събрание, разказва г. Гешов, друг директор, други път, повдига хомерически смях с едно свое твърде оригинално обяснение. Разискваше се законопроект за гражданското състояние – y'ètat civil. Тоя законопроект беше съставен от един чех-юрист, а после преведен на български. В едно място той гласеше, че когато иякой умре, кметството на оня град или онова село беше длъжно да издаде за погребението на мъртвеца едно свидетелство "без платно и без ковчег". Стана един представител и поиска обяснение от директора върху тия думи. Високия сановник се изправи, тури очилата си, и откак прочете два-три пъти въпросния пасаж, заяви, че мисълт му била явна, че той имал за цел да позволи да се закопават без платно и без ковчег умрелите! Жертвата бе паднала в примката. Скокна изкустният ловец, който бе поставил тая примка, и заяви, че по-груба грешка не може да бъде. Г. директорът нямал, освен да попита своя чех-чиновник и шял да узнае, че когато писал законопроекта той е искал да постанови щото свидетелството за погребение да се издава "безплатно" и без "гербова марка", тъй като колчег (написано погрешно: ковчег), по чески значело гербова марка".

Това тълкувание беше правото, и един концерт от смехове, кикотения и хиления поздрави посрамения директор.

 


напред горе назад Обратно към: [В недрата на Родопите][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух