Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Богато мобилирана стая в Добревичевата къща. Две врати.

Владиков

Владиков (сам). Няма Димитракя, да му предам урок. Де ще е той? По историята особено отива добре, по българската история. Възпален патриот ще бъде... (Чуват се звукове от роял.) Ах, Евгени е тука... Ето ме пак, че се смущавам... Неволно губя бодрост и самообладание в присъствие на това момиче. Напада ме някаква глупава свенливост. И да кажеш, че съм още неопитно хлапе! Не, минал съм през вода и огън, на всичките браилски хъшове съм оракул, слова съм държал пред голяма публика, а пред една нежна девица съм малодушен като чорт знай що... Избягвам я, а по цели часове стоим да приказваме, не мога да се откъсна... Какво е това? Глупост ли, увлечение ли, любов ли? Да, любов. Аз я вече любя, що да се лъжа! Дявол ме взел. (Мисли.) Но онова, което ме смущава и ме плаши дори, то е, че и тя също... и не може да скрие чувствата си. Завчера например... Не, тая работа се заплете дяволската.

Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]