Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Владиков  и  Евгени

Евгени (влазя). Владиков, добър вечер. Вие се готвите да бягате?

Владиков. Не, чакам Димитракя, после ще ида на репетиция.

Евгени. Ще бъдете ли скоро готови? Седнете!

Владиков (сяда). В неделя ще дадем представлението... Вече се готвим две недели. Разумява се, вие, госпожице...

Евгени (усмихва се). Няма "госпожице"... Аз ви казах, че съм Евгени. О, без друго, как? Тука за нас са така редки такива благородни развлечения! Щом е българско представление, как! Трябва да поддържаме духа у емиграцията.

Владиков. Евгени, аз и други път не съм можал да се удържа да ви не направя комплимент за подобни чувства.

Евгени. Ха, няма място за комплимент тука, Владиков. Аз съм просто българка, а и затова български мисля. Мама ме съди, че съм била оригинална и дива. Пък истина е, че много малко вкус имам към модните удоволствия и нрави на тукашното дамско общество... Не ща да кажа, че мразя балове, визити и увеселения подобни, но мога да мина без тях, без да чувствувам голяма загуба... Една добра книжка в ръцете, да, друго... Мама ми казва още, че съм политикана... (Смее се.) Това показва още, че съм останала много назад от века си... Кой е тоз авторът на поемата "Песни на окований лев"? Аз я чета сега и се възхищавам. Колко пламенни стихове!

Владиков. Владимир Бръчков, свищовче. Той е дошел от десетина дена насам. Трябва да кажа по-добре: "побягнал от баща си" и дошел тука нарочно, за да стане хъш. Сега е пенсионерин и той на Странджата.

Евгени. Любопитно; но това няма да учуди оногова, който е чел съчинението му. Такъв разпален дух може да диша само в свободата... (Покланя се леко някому през прозореца.) Господин Крецулеско минава.

Владиков. А!

Евгени. Владиков, какво е вашето мнение за Крецулеска?

Владиков. Крецулеско? Един порумънчен, високомерен, ограничен господин, надут тялом и по характер.

Евгени. Антипатичен!

Владиков. Да. За мене лично е той ненавистен и за това, че глътна завещаните за България шейсет хиляди франка от покойния Чакалов...

Евгени (ниско). Да, антипатичен. Ако моето сърце забие за някого, то ще бъде за човек, чието сърце бие за България...

Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]