Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Горните;  Добревич, после Г-жа Добревич

Добревич (влазя). Добър вечер, Владиков! Димитраки готви ли се добре? (Към Евгени.) Ти, Евгени, изгуби. В градината свят беше чудо, военната музика свиреше... Та то и денят е не може по-хубав. Сядайте, сядайте!... Какво ново-вехто, Владиков?

Владиков. Нищо особено, господин Добревич.

Евгени. Тате, Владиков ни кани на представлението, в неделя. Да идем, тате!

Добревич. В неделя ли? Невъзможно. Ние ще бъдем на операта.

Владиков. Господин Добревич, ако се откажете, голямо обезсърчение ще докарате на младежите.

Добревич. Харно бе, защо не ни предизвестихте по-отрано? Ето жена ми е поканила и господин Крецулеска в нашата ложа. Тогава как? Ще бъде дебелащина от наша страна. (Към Евгени.) Ето майка ти, да видим какво ще каже. Ако иска да се черви, тя нека се черви.

Г-жа Добревич (влазя). Какво е? Ах, Владиков! (Ръкува се с Владикова.)

Владиков. Госпожо, на вас правя голяма молба и от вас зависи да решите въпроса.

Г-жа Добревич. Кажете какво е!

Владиков. Аз ви моля и госпожица Евгени ви моли: елате в неделя на българското представление.

Г-жа Добревич. На вашето представление? (Към мъжа си.) Може ли? Ами ние сме вече поканили Крецулеска.

Евгени. Можем да му пратим още отсега извинение... Той няма да бъде в претенция.

Г-жа Добревич. Недейте, недейте, не може.

Добревич. Освен да поканим и него на българското...?

Евгени. Защо? Не! Той само ще се отегчава.

Добревич. Коя беше тая, дето ще я представлявате?

Владиков. Драмата "Изгубената Станка".

Добревич. Какво има в нея, каква история разправя?

Г-жа Добревич. Ух, чула съм... Много просташки работи. Татари, селяни, хайдути, битки и гърмежи... То е срам да поканиш Крецулеска на такова цървуланско нещо.

Добревич. Джанъм, пак тези хайдути, боеве, пушканета, гърмежи - да ти се пръсне главата... Ние, българите, не можеме да представим нещо... по-деликатно?

Г-жа Добревич. Например като румъните - нещо по-префинено, тъй, да се любят например благородни кавалери и дами, да говорят елегантно и да въздишат вечер в градината и по месечината. С една дума европейско нещо и от нашето време? На, в неделя има "Ромео и Юлиета" и затова исках да ида.

Владиков. Такива нежни работи не можем да представим още на български, защото ги няма в нашите нрави. Само свободните народи, каквито са румъните, имат време да се любят и въздишат и да си говорят грациозни думи. А ние, българите, сме роби и в нашия живот виждаме само турци, черно тегло, сиромашия и невежество... Засега нашите "благородни кавалери" са ония, които вземат сабята и режат турски глави. И в "Изгубена Станка" такива български кавалери ще видите - и други не ни трябват.

Евгени. Тате, изтънчените и деликатни сцени из европейския живот ние, когато искаме, можем да ги гледаме във влашките театри. А който отива в български театър - той отива с желание да присъствува на изображението на тегловния живот на нашия народ. Колкото и да са грозни тия изображения, на един българин са мили и скъпи...

Г-жа Добревич (строго). Ти разправяш, Евгени, като някой дървен философ... А мене ми е по-мило и приятно онова, което е елегантно... Ти, колкото щеш, нагледвай се на цървулани и селяци, то си е твой вкус. Ти на простотия все биеш във всичко. Другите девойки, гледаш, живеят като всичкия свят: и в театри, и на балове, и на градини, и шик у тях... А ти с книги и с вестници... Политикана... Извини, Владиков, че пред тебе се разправяме... Философка, патриотка, революционерка, кой знае каква иска да стане нашата Евгени!... На, и днес някаква книга е уловила и не щя да дойде с нас на градината... Кой знай какви страшни работи има там. И аз чета, но не бягам от света... И аз си купувам нови книги и по цели часове стоя с тях в ръка. Та Евгени и не похваща моите книги...

Евгени. Твоите книги са Пол де Кокови романи.

Г-жа Добревич.Та лоши ли са? Най-модни книги.

Евгени (гали се). Мамо, съгласи се, моля те. Нали ще идем на българско представление?

Добревич (към Владикова). Добре, добре, Владиков, вие пратете ни четири билета.

Владиков. Разпоредено е. (Става.) Сбогом. Отивам при Димитракя. (Кланя се и излазя.)

Г-жа Добревич. Заприказвахме се и забравих да ида да премера новата дреха, що ми донесе модистката.

Добревич. Трябва още отсега да ява на Крецулеска, че изменяваме намерението, и да му се извина... Евгени, прати му известие.

Евгени излазя.

Г-жа Добревич. Поведохме се по ума на нашата Евгени.

Добревич. Не, тука тя имаше право: българско нещо. И на Владикова щеше да е криво.

Г-жа Добревич. А Крецулеско?... Не, да стане хатърът на тях! Аз за този Владиков... Казвах ти и по-напред...

Добревич. Ех, казваш глупост... Остави се. Аз знам какъв човек приимам в дома си... Ти сега намери време, та приказвай с Евгени за онова...

Г-жа Добревич.  Ще я викам. (Излазя.)

Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]