Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Добревич, старият Бръчков и Христович

Христович (влазя). Буна сяра, г-н Добревич. Добревич. Буна сяра, буна сяра! (Сочи му Бръчкова.) Господин Бръчков, от Свищов. (Притегля му стола.) Седнете, молим.

Христович (ръкува се). Минувах покрай вас, па се сетих да дойда да ти обадя за онова момче, дето ти го бях рекомандувал за писар в кантората. Сега събрах известия за него и ида да си оттегля рекомандацията.

Добревич. Че какво научи за него?

Христович. Негова милост бил хъш над хъшовете - в Крайово. Хубава услуга щях да ти сторя, да ти го туря близо до касата. Пардон ти искам, голяма глупост щяхме да направим.

Старият Бръчков. Моля ви, господине, аз чувам там в Свищов от няколко време тая дума хъш. Пардон, вие какво разбирате всъщност под думата хъш? Революционерин, нали? Или какво?

Христович (смее се). Ха, ха, ха!... Хъш ли питате, господин Бръчков? Тия се наричат сами революционери, патриоти, народни човеци, а пък честните хора ги наричат вагабонти, нехранимайковци, пунгаши, крадци. Хъш - това е. Иди се поразходи из браилските кръчми и прости кафенета - ще видиш въшкави и дрипави господиновци, които играят на комар, псуват Мидхад паша, богатите и бога, разправят политика и сто пъти на ден решават възточния въпрос и освобождават България. Но аз те съветвам, господине мой, като ги приближиш, да си стискаш добре кесията и да си пазиш джобовете. Ваша милост сега сте пристигнали от Турско, пазете се, моля ви, добре, да ви не подушат, че сте състоятелен... Ще ви награчат и ще искат пари, един да си купи пушка, че ще тръгва с чета, други му трябват за народна гордост, трети пък, ако му откажеш, ще те заплаши, че ще съобщи на турците, че си член от революционния комитет... Пази боже от тая сган, дето гъмжи сега във Влашко. На мене не хвърлиха ли ми писмо в кантората, намацано с кръв, дето ме заплашваха, че ще ме убият, ако им не пратя триста наполеона? По-право, не да убият, ами да ми разпорат "дебелото шкембе" - тъй бяха писали... какво им трябват тям хорските шкембета? Разумява се, мене ми не мигна окото, ама предадох заплашителното им писмо на полицията. Сега троица души подозрени са в затвора от два месеца насам, под изпит се намират. Единият е вестникар.

Старият Бръчков (към Добревича.) Боже господи!

Христович (към Добревича). Приказвахме и с господина Крецулеска за тая паплач. Той не може да разбере как правителството ги търпи и им дава гостолюбие. Той е депутат, както знаеш. Сега срам те е да се кажеш, че си българин.

Старият Бръчков (към Добревича, поразен). И Владимир е с такива хора!

Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]