Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Горните (без Попчето) и Македонски

Македонски (влазя, сваля шапка и се покланя, па изглежда учудено всичките).

Добревич. Какво дирите, господине?

Македонски. Търся г-н Владиков, молим извинение.

Добревич. Вие от кои сте?

Македонски. Народен поборник. (Изглежда всичките ухилено.) Да се запознаем! (Отива и ръкува се с г-на Добревич.) Македонски!

Добревич. А, вие ли сте прочутият Македонски?

Македонски. Да, ние сме! (Ръкува се с г-жа Добревич.) Македонски! (С Бръчкова.) Македонски! (С Еегени.) Ти ме знаеш, госпожице. Благородна българка! (С Катинка.) Македонски! (Подава най-после ръка на Христовича.)

Христович. Да е просто! (Не си подава ръката.)

Македонски. Жално ми е, че живеете между европейските народи! (Към стария Бръчков.) Ах! Ваша милост идете от Туркията; знаем, че сте любопитен господин: купете си нова книга! (Изважда изпод дрехите си няколко книжки и подава една на Бръчкова.) "Песните на окований лев."

Старият Бръчков. Пак "Песните на окований лев".

Македонски. Страшни работи! Всяка дума е като топ. Четете да се разпалите. Написал я един наш другар, поет. (Сочи Христовича.) Господин Христович да мисли хилядо години, на чироз да стане от мислене - пак не може написа нито един ред!... А още - ръка не подава.

Старият Бръчков. Взехме си. Можеш ли да ме заведеш сега, господине, при този поет? Аз искам повече да го насърча. (Дава му в ръката нещо.)

Македонски. На този час не знаем къде е. Вие сте разпален българин и с голяма народна признателност и не приличате на господин Христовича, сиреч: не сте търбух, ами човек!

Г-жа Добревич (недоволно). Ей го и тоя... приказва ли се тъй!

Добревич. Много бъбрите! Дайте и мене, нà. (Подава му франк.)

Македонски. Сбогом! (Ръкува се с всичките с изключение на Христовича. Към Евгени, когато дохожда до вратата.) Госпожице, па елате на "Изгубена Станка" - да видите Македонски в харамийската униформа - страшине. От друга страна - да спомогнете за една работа, от която ще потрепери Балкански полуостров!

Евгени. Ще да бъда, господин Македонски.

Македонски излазя.

Христович (към стария Бръчков). И негова милост беше от тях. Сега видя каква са пасмина.

Старият Бръчков. Че ако ги гледам, аз не мога да река, че са дотам... какво ваша милост ми ги описа.

Добревич. Иа з мисля, че Христович попрекали...

Евгени. И аз съм съгласна с тати, господин Христович: вие сте твърде строги. У тия младежи има много симпатични черти. Само че са бедни...

Христович. Ваша работа. А аз ви казвам, че тия пари, дето ги взе сега, ще ги пропие... А дето разправя за някой друг, беден поет уж, това е вятър и шарлатански лъжи...

Старият Бръчков. Не! Тука не лъже. Не чухте ли сегичка ей? Книгата е напечатана от сина ми. (Подава му книгата.)

Христович. Вярно! Вашият син?... А какво дири тука с хъшовете? За него ли казваше оня, че нямал залък хляб да яде? Вярвай бога, нищо не разбирам.

Добревич. Истина, Христович, одеве не дойде ред да ти обадим: голяма грижа е дошла на господина Бръчкова: син му е забягнал от Свищов и сега другарува с тукашните емигранти.

Христович. Вашият син не е ли един млад момък, черноок, с тънки вежди, мустаци едвам поболи?

Старият Бръчков. Такъв е. Що, виждал ли си го?

Христович. Днес един такъв ме приближи, с книги под мишница, и ми каза: "Господине, не желаете ли да си купите нова книжка: "Песните"... Как беше?

Старият Бръчков. "Песните на окований лев."

Христович. Такова нещо... Както и да е... Значи, вие сте дошли за сина си? А! Жално, жално, жално, господин Бръчков. Ето какви са плодовете на тая пропаганда! Изкарват от ум младежите, па после правят от тях непотребни хора. А! Криво ми е, господине. Сбогом. (Ръкува се със стария Бръчков и с другите; към г-жа Добревич ниско, усмихнато.) Е, на добър час.

Г-жа Добревич (усмихнато). Радваме се, радваме се всички.

Старият Бръчков. И ние да си бягаме. (Ръкува се и излазя след Христовича.)

Добревич (от вратата). Сбогом, утре заповядайте пак, да се разговорим. Владимира ще го извикаме.

Г-жа Добревич (на мъжа си, като отиват към вратата). Христович сега ми говори пак. Както знаеш, Крецулеско ще дойде днес да направи визита.

Добревич. Всичко това ме радва. Ти поприказвай с Евгеница. Тя е честита.

Г-жа Добревич. Не успях одеве... Да. Трябва и да се облече. Трябва да посрещнем хубаво Крецулеска. Такава чест...

Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]