Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Горните, Владиков и после Евгени

Владиков (към Попчето). За мене ли, Попче? Добре, ида сега. (Попчето и Катинка излазят.) Какво беше тъй сериозна Евгени! Приказваха в другата стая нещо с майка си... Майка й се сърдеше, а Евгени сякаш плачеше... Зачух името Крецулеско... Аз вече хванах да имам лоши предчувствия, като че се боя за някакво щастие, което може да ми отнемат. Ето я иде. Ще питам.

Евгени  (влазя с необикновено възбуждение по лицето).

Владиков. Вие сте разтревожени нещо, Евгени!

Евгени (хваща му ръцете). Ох, Владиков, добре, че си тук, имах нужда да си изкажа душата.

Владиков (ниско). Евгени, говорете!

Евгени (решително). Знаете ли какво ми обади мама?

Владиков. Какво?

Евгени  (с въздишка). Крецулеско ме искал!

Владиков. Как?

Евгени. Да! Днес иде на визита, на оглед...

Владиков (с гняв). И майка ви ви съветва да приемете, защото има богатство!

Евгени. Да, и тате бил склонен. (Улавя пак Владикова за ръцете). Михаиле, няма да дам ръката си против съвестта си... и сърцето си!

Владиков. Само това и можеше да се очаква от една благородна девица, Евгени... Никой не може да те насили!

Евгени. Михаиле, искам да бъда по-откровена... Ах, боже мой! (Отпуща му ръцете и си затуля очите.)

Владиков (глухо). Мила Евгени...

Евгени (пак му подава ръцете с прималян вид). Владиков, ти четеш в сърцето ми... (нежно) ти четеш!

Владиков (коленичи; целува й ръцете). Евгени, аз те обожавам. Ти си идеално същество.

Евгени (не отдръпва ръцете си). Боже мой! Боже мой, Михаиле!

Владиков (глухо). Обожавам те, обичам те, ти отдавна знаеш, ангел прелестни!

Евгени (измъква си ръцете). Михаиле! Аз само твоя ще бъда! На тоя свят само твоя съм. (Избягва).

Владиков (ходи няколко време смаян). От тая минута аз ставам най-честит човек... От тая минута нямам право да влизам в тая къща... Аз ще бъда подлец пред себе си. (Крачи пак развълнуван.) В главата ми пламти пожарът на любовта. Аз съм в полуда... Какво сторих? Какво ще стане? Пред мене се мярка призракът на личното щастие... А съвестта ми вече ме гризе с острите си зъби, като че ще правя престъпление... Против кого? Против тоя добър Добревич? Не, против оногова, комуто принадлежи животът ми, мислите ми, идеалите ми: против отечеството!... Един глас ми дума вече: "Хъш! Революционер! Ти подклаждаш революция, ти гласиш убийство на султана, а свърши с богата женитба! Хубавец!" Не, мислите ми са много разбъркани. Аз не мога ясно да погледна на новото си положение... Пиян съм, щастлив съм, луд съм, мъчно ми е пред очите. Едното нещо, което съзнавам добре сега, което ми е ясно, то е, че аз нямам право да стъпя в тая къща като Димитракев учител. Нас, хъшовете, ни наричат вагабонти; но между вагабонти и безчестни разликата е още голяма. (Ослушва се около вратата.) Кой ще е?

Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]