Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Владиковата стая в училището. Писмен стол, книги, вестници, картини патриотически. Две врати.

Странджата, после Владиков, Македонски, Бръчков, Хаджият, Мравката, Попчето

Странджата (влазя, облечен в чер редингот). Султан Азиз е пропаднал човек: билетите всичките се разправиха и залата беше пълна. (Ходи малко време замислен, като си прави вятър с кърпата.) Яд ме е само на Владикова, че можеше да даде на мене по-благородна роля; па аз после, като мислех по-дълбоко, убедих се, че можеше да се тури байрактар в битката. Ефект по-голям щеше да има - да се развей оня ти левски пряпорец - нали е да се разпалят младежите, - па и аз нямаше да бъда онеправдан. А то продавай коняк и бира, когато сърцето ми притреперваше от жажда да изгърмя барим веднаж револвера, макар въз лъжливи чалми. Барутец не бях помирисал от толкова време. Както и да е, аз съм научен да се самопожертвувам за по-младите - нека моето славолюбие да се покори пред по-високите народни интереси. Главното е, че султан Абдул Азиз ще бъде убит! В Цариград революция! Такава мешава, ей!

Владиков (влазя в дрехи на старец селянин, като се мъчи да развърже брадата си; към Странджата). А, Странджа! А бе какво направи? Ти заряза буфета и завика от вратата: "Дръж се, Македонски! Кураж! Удряй! Пли! Пли! Пли!..." Смути цялата публика! (Хвърля си брадата.)

Странджата. Запалих се бе, братко.

Влазят: Македонски в арнаутска ризница; Хаджият и Попчето в татарски дрехи, с чалми и почериени лица; Дерибеев в обикновените си дрехи.

Владиков (към Македонски). Македонски, моите комплименти, ти произведе най-силно впечатление и обра лаврите. Но позволи ми да ти кажа, че си едно клепоухо магаре.

Македонски. Защо?

Владиков. Ти беше пощръклял! Ти гърмеше като луд! Сто патрона изпушка, напълни залата с дим и я направи ад!

Македонски. Магаре? Ти я благодари на Македонски. Без тая славна битка Изгубена Станка беше изгубена. Колко ръкопляска публиката на твоята козя брада?

Владиков. Па ти си запали и ризницата. Пожарната команда щеше да дойде с помпите да я гаси.

Македонски. В битката се случват тия работи.

Странджата. Аз пък ми идеше да те целуна, Македонски... Като гледах, оживяха ми на сърцето юнашките битки в Балкана. Ти добре води сражението; само пусията ти не беше стратегически избрана. Тъй както ти по едно време гърмеше, беше изложен на татарските куршуми. Трябваше да им дойдеш от страната, да ги бийш във фланг... Сбърка там.

Македонски (поразсърден). Странджа, ти не учи баща си как се правят деца.

Владиков (на Странджата, ухилено). Какво конте си сега! Ти обърна вниманието на дамите. Само тия две резки на лицето... Казах ти, намажи ги с нещо.

Странджата (намусва се). Комуто правят лошо впечатление, той да ме не гледа. Но аз, напротив, мисля, че те ми са слава и гордост и са моите ордени, спечелени в честен бой!

Владиков. Ти го взе за сериозно, Странджа! Ех, ти мене ли ще кажеш това? Тия ти резки са твоята гордост, а ти сам си гордост на емигрантите. (Към Хаджият.) Хаджи, поздравлявам те за магарешкия рев! Ти добре замести магарето!

Хаджият (кланя се иронически). Благодарим!

Владиков (смее се). Видяхте ли как госпожа Добревич си затуляше ушите?

Влазя Бръчков, облечен като селска мома.

Владиков. Живей, Бръчков, моите искрени комплименти. Ти произведе силна сензация, особено между красния пол в ролята на Станка... И слава богу, ти само хвърляше една деликатна нота в тая грубичка и, право да си кажем, просташка драма... Но нямаше какво, за другите - историческите - нямахме костюмите тука. А бе знаеш ли, че баща ти беше тука?

Бръчков. Ах, наистина?

Попчето. Довел го беше Добревич.

Владиков. Горкият ти баща. Аз влазям в положението му и много скърбя за него. Твоята постъпка, от една страна, е запечатана с героизъм, но, от друга страна, е жестока... Помисли си сам. Ти все трябва да видиш баща си.

Бръчков. Ние вчера се видяхме.

Владиков. Много добре.

Бръчков. Той тръгва утре.

Македонски. Тогава, парички трябва да имаш? Луспици!

Бръчков. Не, аз отказах!

Македонски. Безумнико!

Странджата. Браво! Тъй, горд бъди! И ти не склони да се върнеш?

Бръчков. По никой начин. Аз му казах, че мои баща и майка сега са отечеството.

Странджата. Харесваш ми. Упоритост, воля, пожертвуване! Ти си моят човек. Който прегърне кръста Христов за отечеството, за него не съществува вече: тате и мале!

Бръчков. Впрочем, аз днес забогатях.

Македонски. Ах! Да те целуна!

Странджата. Че отде забогатя тъй?

Бръчков. Продадоха ми се сто и тридесет книжки от Песните - колкото оставаха.

Владиков. Невъзможно!

Попчето. Купи ги едно лице само!

Странджата. Абе и аз го видях, като излазяше от тебе човекът! (Изкикотва се високо.) Ха! ха! ха! Той беше гостилничарят от хотел "Унион".... Ха! ха!ха! Баща ти го е пратил да му ги купи... На огъня ще ги гори, като еретици!... Ха, ха! (Закашля се.)

Бръчков (също се смее). Тъй ще е... Видите, у мене има за черпене! Но аз да се преоблека. (Влазя в другата стая.)

Хаджият. Добре, че се случиха театърът и училището едно до друго - да ни бъде тука гардеробът. (Последва Бръчкова.)

Владиков. Странджа, в буфета всичко продадено ли е?

Странджата. Останаха двайсетина бутилки пиво и коняк и половината закуски - те трябва да се повърнат на Николеска - с такова условие сме ги вземали.

Македонски. Ти такива подлости, Странджа, не прави.

Странджата. Невъзможно! Трябва да се повърне непродаденото.

Ропот.

Владиков. Странджа, видиш ли, че мирише на революция, ако се върнат бутилките и закуските?

Странджата. Като решава болшинството... да му е наздраве!

Владиков. Това е спечелено право.

Македонски. Владиков е благороден човек! (Навирва едно стъкло коняк и го отнася в другата стая.)

Владиков (към Дерибеева). Дерибеев, ти си касиер! Представи сметка.

Дерибеев. Готово е. От билети са получени 508 франка.

Владиков. Как? Аз смятах най-малко 1500 франка! Залата беше пълна, грешка имаш.

Дерибеев. Разпратени са наистина 700 билета, но повечето на кредит.

Попчето. Какво да сторим? Всеки казва: Ела утре, други ден - да ти платя.

Владиков прави гневни движения; също и Странджата.

Дерибеев. Като извадим от 508 франка разноските за буфета, за осветление, за печатане билети и афиши, за музика, за наем на зала, костюми, оръжия, за барут, за гримировки, за бенгалски огън, остава ни чиста печалба... Ето я! (Показва хартията със сметката.)

Владиков. Тридесет и осем франка! А нам трябват най-малко шейсет наполеона! Огромен резултат! Скандал над скандалите! Какво значи това?

Странджата (горчиво). Това значи, че султан Абдул Азиз е спасен! (Тупа с крак.) Проклетия!

Владиков излазя.

Попчето. Не е спасен още!

Странджата. Какво искаш да кажеш?

Дерибеев. Попче, бутилките са още пълни, как тъй рано?...

Попчето. До три дена ще ги имам парите.

Странджата. Да знам, че говориш сериозно, да те целуна по татарската мутра.

Попчето. Парите, които Изгубена Станка не ни даде, Попчето ще ги даде! (Излазя.)

Македонски (влазя из другата стая). Господа, сега има един много важен въпрос, по-важен от източния въпрос.

Странджата. Какъв по-важен въпрос от източния?

Македонски. Дайте да изпием бутилките и да изедем закуските: огладнял съм като вълк...

Странджата. Почакайте да се върне Владиков, той влезе да се преоблече и ще отиде на участъка да освободи Мравката.

Дерибеев. Клетникът, грабна го полицията от театъра, както си беше в театрален костюм! Чак сега го напипаха, дето беше извикал на лъжа "Пожар!" в твойта кръчма. Добре, че го взеха, когато го заклаха татарите.

Бръчков (влазя в обикновените си дрехи). Аз предлагам да си вървим и да спим. Па аз трябва да напиша възванието.

Македонски. Как, без да повечеряме?

Бръчков. Добре, да вечеряме. Но тука ли? Македонски обича врявата... По-добре у Странджата.

Влазят Попчето и Хаджият в обикновените си дрехи.

Македонски. Ура, приемам! У Странджата.

Странджата (като гледа Попчето). Чухте ли какво обеща Попчето? Това е важно! Попче! Искам да се закълнеш, че говориш сериозно - за да мога да спя.

Попчето му прави знак да мълчи.

Македонски. У Странджата!

Всички. У Странджата, у Странджата! Да погуляем!

Странджата. Само скандали да няма!

Бръчков. Македонски, ти с ризницата?

Македонски. С нея тая нощ съм. Тя мирише на барут, сега да пийне винце.

Всички. Хайде! (Заграбват провизията и излизат. На пътя се чува песента ".Тръба ечи, Балкан стене". На сцената тишина няколко време.)

Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]