Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Горните и един стражар

Македонски (заключва вратата). Идат някои тука.

Владиков. Това е полицията.

Чукат отвън.

Странджата. Отиде всичко нахалост. (Скуби си косата.)

Владиков (към вратата). Кой тропа там?

Отвън се чува глас: "В името на закона отворете!"

Македонски (взема стъклото и се спуща към другата врата към улицата, но се повръща уплашен). И тука пазят!

Тропането се повтаря.

Странджата. Отвори, Владиков. На закона не можем да се противим.

Владиков (отваря). Заповядайте!

Влазя стражарят и изглежда всички.

Македонски (на себе си). Този не е от тях.

Стражарят. Г-не, вие ли сте учителят Владиков?

Владиков. Аз съм. Какво желаете?

Стражарят. Тука преди малко предполага се да се е скрило едно лице, което преследва властта. Кой тука е Македонски?

Македонски (в пълно хладнокръвие). Тука няма никой Македонски. Тука са почтени хора.

Стражарят (към Странджата, подозрително). Вие, господине, не се крийте в сянката. (Ниско.) Тоз има подозрителна физиономия... Кажете истината, господа. С укриване няма да си помогнете.

Македонски. Казахме я. Тук са почтени хора.

Стражарят. Това не подлежи на моето оценение, господине. Тука диря един злодеец; понеже не го обаждате, моля ви всички елате в полицейския участък. Там ще ви освободят, ако сте невинни.

Странджата (на Македонски). Защо не казахте правото, господине?

Македонски (на себе си). Проклети дъртако! Издаде ме.

Странджата (към стражарина). Човекът, когото дирите, наистина е пред вас. Не е добре да страдат няколко души за едного. Аз съм! Аз давих Христовича!

Македонски. Странджа!

Стражарят. Благодаря ви, че ме избавихте от неприятност да влача в участъка тия почтени хора. Извинете, господа. (Покланя се на Македонски и на останалите.)

Странджата. Тая нощ съм в которника. Все ми е едно - в избата или там. Прощавайте! Лека нощ!

Изкарват го, останалите стоят вкаменени.

Завеса

Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]