Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Сиромашка гола стая. Стени олупени. Два нечисти кревата от дъски, зле подпрени на дървета; проста печка, незапалена. Прозорец един, залепен наполовина с хартия. На един стол свещ в устата на шише. Нощ, тъмно.

Македонски (тропа извън на вратата). Отворете бре, хора! Измрели ли сте, та не чуйте! (Чука пак.) Македонски съм аз, сам Македонски, от главата до краката, а не съм някой пунгаш да ви окрам богатия салон. Напротив, нося ви дръвца да се огрейте, скотове безчувствени! (Чука.) Отворете бе, че ще замръзна, от турско чак ида, от столицата на Мидхад паша и много здраве ви нося от него и от харема му. Чака ви с отворени обятия и с вдигнати бесила! Не отговаряте? Потайте се? Има някоя лъскава при вас! Раз! Два! Три! (Рита силно вратата, тя се отваря с пукот. Македонски влазя с една стиска дърва под мишницата, облечен в дебел кожух (полушубка) и рунтава гугла. Гледа учуден в тъмната стая.) Ха! Тука га че няма никой! А мене се чуха човешки гласове. Каква е тая дяволия? (Драска кибрит и запаля свещта на стола, гледа навсякъде и под леглата.) Няма никой! И тук студ, както и вън. Б-р-р-р... студ, та се пука. (Търка си ръцете и скача.) Ай, ай, ай, ай. А аз си мислех, че ще намеря топличко. У циганин кисело мляко и у хъш топло зимаска! (Плюе по стаята.)

Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]