Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Владиков и Дерибеев влазят.

Владиков. Няма никой.

Дерибеев. И свещта запалена. (Поглежда в другата стая.) Странджата спи.

Владиков. Да приказваме полека. Каква е тая гатанка? Македонски казал у мене, че ще дойде да нощува тука. Дохождал ли е, не е ли - не е известно. А аз исках да го видя. (Разтрива си ръцете.) Ама студ! Бе то тук имало дървца малко, я дай, Дерибеев, да накладем огнец. И нещастният Странджа ще замръзне... Тия господа, където и да са, тука ще дойдат. (И двамата клякат да кладят огън.) Тая нощ необходимо е да направим събрание в училището: известията от Русчук са много важни!... А! Собата се запали... Де ще са сега Бръчков и Хаджията?

Дерибеев. Дето винаги; на кафене "Галац".

Владиков (грее се). Слушай, гълъбче, я се затечи да ги извикаш. Там трябва да са и другите. Но оттук до "Галац" има много път, вземи кола. На тия два франка.

Дерибеев излазя.

Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]