Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Владиков сам

Владиков. Постоплих се малко. Писмата от Русчук много важни. Работата оттатък Дунава била много напреднала. Искат ни да бъде готова четата до петнайсет дена! Тя ще чака сигнала на въстанието, приготвено вече, та да премине Дунава и подаде братска ръка на въстаниците... Нашият идеал приближава да се осъществи. Пак ще бъдем честити да развием левското знаме под българското небе. И слава богу. И момчетата ще се възродят. А то всички са се обърнали на вагабонти от бездействие. А аз? И аз се изовчих. Залибихме се с Евгени... За нея мисля все. И защо тая любов! Завчерашното й писмо бе пълно с огън и страст... От страна на Крецулеска тя се е поуспокоила: той се умълча... За по-богата се блазни... Сега чувствувам, че една дума да й кажа, тя е готова да побегне с мене накрай света; а пък аз съм способен за нея да ритна всичко - и революция, и отечество, и идеали, за които толкоз години страдам! Не! Тая връзка ме плаши. По-добре, че се яви случайно да минем в България, о, по-скоро!... Сега чета трябва да устроим. Пари? Пари трябват, най-малко шестотин наполеона за оръжието и за другото... Няма ги! (Мисли.) Важен въпрос. (Разхожда се развълнувано.) Само един изход има. Други няма. Да, въпросът за мене е решен, по начало. Като нямаме пари, да ги заемем от ония, които имат. Който прави революция, няма право да се двоуми пред избора на средства. Най-достъпното е най-доброто. Една велика цел освещава всичките средства. Главното е да се сполучи. Светът, и сам господ, е партизанин днес на успеха. Добре, че имаме Македонски - той е безценна сила... Трябва да повикаме още сега Шандор Новицки, комуниста: той обладава разковничето, което отваря богаташки каси.

Спира файтон при вратата.

Кой ли ще да е? Дерибеев? Не може за толкова късо време да иде и да се върне: няма пет минути. (Отваря вратата и се взира в улицата.) Кой си ти?

Глас отвън. Возач. Ваша милост ли викат Владиков?

Владиков. Мене. Кого докара?

Гласът. Сам ли си тука?

Владиков. Сам съм. Кой е в колата?

Гласът. Една млада госпожа.

Евгени влазя, наметната със скъп кожух.

Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]