Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Горните; Македонски и Хаджият (влазят)

Македонски (спуща се към Бръчкова). Владиков!... О, той бил поетът! Здравствувай, Бръчков! Много ти здраве от Мидхад паша! (Прегръща го, целуват се в устата.)

Бръчков. Добре дошъл! Чакахме те!

Македонски. Ама дека Владикова? Като минавахме край кафене "Галац", обадиха ни, че тука ни чака, и за да го направим да не ни чака, взехме файтон. Разорихме се за него, а го няма.

Бръчков. И мене викали, дойдох, няма го. Огънят запален, свещта свети, няма никой!

Хаджият (към Македонски). Аз нали ти казвах? Той ще е бил в оня файтон, дето го срещнахме в улица "Боеряска"!

Македонски. С лъскавата ли влахкиня? Не ставай будала. За кого взимаш ти Владикова? Викна ни на важно събрание, ида от Русчук, а той с лъскави ще се разхожда! Да беше той, щеше да ми се обади - нали го извиках?

Бръчков. Македонски, сега право от Русчук ли идеш?

Македонски. От Русчук, минах през "Петербург" и оттам тука.

Бръчков. Та и да ми не кажеш това, аз щях да позная, че идеш от някоя гостолюбива станция, очите ти светят като брилянти...

Македонски. Да, в "Петербург", гълъбче, вечеряхме. И пийнахме малко шампанско.

Хаджият (тупа го по гърба). Македонски, магаре не ставай, не лъжи! У тебе пари за шампанско - краставици. (Влазя в другата стая.)

Македонски. Бръчков, ти помниш ли едно време, че ми зае десет наполеона?

Бръчков. Кога съм ти заемал?

Македонски. Припомни си, когато играхме на книги на скелята и аз те обрах?

Бръчков. Ти ме надигра просто.

Македонски. Аз те обрах просто: ти не знаеше, че играеш с първия комарджия. Най-напред ти дадох да спечелиш, за да засладиш... както хвърлят на рибата въдица със стръв, па после в пет минути ти се издължих и взех и твоите десет наполеона. И до днес ме бори съвестта за тая моя магария. На ти ги, че ми тегнат. Ти имаш нужда.

Бръчков. Ами и тебе трябват?

Македонски. Аз имам много: няма да правя от тях калдъръм я?

Бръчков. Хай да си жив и здрав, тамам ми трябваха за вестника.

Кашли се в съседната стая.

Македонски. Да идем да го видим.

Хаджият (излазя от Странджовата стая). Недей, той кашли насъне.

Бръчков. От представлението насам се разболя сериозно. Простуди се оная нощ.

Македонски. И лекарства не взима! И в това студено място лежи! Нашите крастави богаташи... (Към Дерибеева.) На ти пет наполеона бре и утре Странджата да бъде пренесен в един добър, топъл хотел, па викай най-прочутия доктор, пари аз ще дам.

Дерибеев. Добре. (Изважда ръкописа.) Бръчков, слушай, ще ти прочета сатирата за Петреска, та ако я одобриш за тоя брой.

Македонски. За Петреска ли? Дето се влашей? Това магаре трябва да го вкараме в правия път; я чети, чети!

Дерибеев (чете отначало).

А бре, байно ле Петреско,

а бре, пиле румънеско!

Мозък няма в твойта тиква;

гарга ли си, или чавка,

та продаде твойта рода

зарад топла мамалига?

Македонски. Не, не, тука не е добре "та продаде твоята народност...": как беше другият стих?

Дерибеев (чете).

Мозък няма в твойта тиква.

Гарга ли си, или чавка?

Македонски. То чух един път. То и така, и така - яде се...

Хаджият. Според мене или гаргата е артък, или чавката.

Македонски. То когато е в поезия, не само гарга или чавка могат да турят, но и чучулиги, за да уйдише стихът. Ти на краставичар краставици не продавай.

Дерибеев (следва).

Та продаде твойта рода

зарад топла мамалига!

Македонски. Тия ги не бива; де е рода, де е мамалига?

Хаджият. Ба, хубаво е, хубаво е, как да не иде? Рода-а... Мамалига-а-а-а - видиш, все на "а" свършва. Карай, Дерибей!

Дерибеев (чете).

Твойто шкембе а бре, ското,

със сюрмашки гоиш пото.

Бре, Петреско...

Македонски (пресича го). Тссс!... Ти, брайно, си учил поезията на решето. Да прощаваш, ама Генку Лажуняка, дето свири на цигулка в Барбовата механа, по-хубаво ги гласи от тебе. Бръчков, ти като майстор кажи му, че не е поет, ами пуяк.

Бръчков. Туй да оставиме за друг път, а сега да се занимаем със скъпия си гост. (Към Македонски.) Е, казвай сега ново-вехто? Мисията благополучно ли се изпълни?

Македонски. Всичко, всичко ще ви разправя. Чудеса! Кога се сберем всичките: не ща да повтарям всекиму отделно страшните си митарства на отиване и на връщане!...

Бръчков. Как, налита ли на някои опасности?

Македонски (смее се). Ха, ха, ха! Опасности. Отде намери тая благичка думица?... Иди отвори на Владикова дебелия лексикон и дири някоя дума, по-голяма, по-страшна, по-удивителна, с хилядо многоточия и запетаи! Опасност? Опасност не видя бай ти Македонски, ами смърт, бездна, ад, ужас и прочие, и прочие - нареди ги ти осталите - понеже си поет... Когато на заседанието тука мислеха кого да изберат и пратят в Русчук, до тамошния комитет, ти помниш? Плачеше тебе да упълномощат. (Изблещюва се комически.) "Аз предлагам услугите си!... Моля мен удостоете!" Аз право ти викнах тогава да си налягаш парцалите и да си пишеш песните, а не да се месиш в работи, които само за Македонски са дадени... А бе, че ти само да се беше намерил на замръзналия Дунав, по среднощ, и да видиш, че се отворила пред краката ти оная черна бездна и бучи, а пък ти трябва да я минеш, тебе щеше да се пукне злъчката, ако не би замръзнал по-рано от студ. Оня дунавски вятър така брулеше, та пукаше и камъните. Една ока студ би изстудила пъкъла! Е, спирам се насред Дунава. Пред мене се чернее дълга, додето ти гледат очите, реката, която оставили помежду си ледовете на Дунава... Не широка много, но да се прескочи невъзможно. Бучи като ламя. Спирам се, мисля. Ти какво би сторил, поете, а? Върнал се би да спиш в някой топъл гюргевски хотел. С невъзможността бори ли се човек? И никой не може да те укори, защото на глупава смърт никой не отива. Македонски мисли, мисли, па се повръща назад към брега.

Хаджият. Разбира се, какво ще прави? Животът е мил, и да умре человек, ама барим да знай...

Македонски (пресича го сърдито). Мълчи бе, хапльо... Ха, повръщам се назад, по леда пак, излизам на брега и мисля какво да предприема.

Хаджият. И намисли да идеш в Гюргево да спиш в хотела на дебелата Маргиолица...

Македонски. Ще ти счупя устата, пунгаш! Когато се приказва за високи и дълбоки работи, недей меси в тях маргиолиците... Бъди сериозен човек и дай си тука клепоухото внимание.

Странджата (вика извътре). Удряйте, юнаци!... На месо! Удряйте!... Убиха султана.

Всички се ослушват.

Бръчков. Странджата бълнува. Да го не бутаме.

Македонски (по-ниско, па полека-лека неусетно повишава гласа си). Да, мисля какво да предприема, за да мога тая нощ аз да бъда на оня бряг, додето е още тъмно, за да ме не зърнат турските караули. Гледам, пред мене се чернее колиба. Гледам по-харно - дъсчена колиба и покривът - дъски. Изведнаж ми хрумва на ума... Бре, чакай да видим тая работа... Отивам, слушам: няма никой... хващам една дъска от стряхата и я откъртям - пущината изпраска и измяка като една котка, кога я настъпили на опашката. Хоп, отваря се вратата, излиза един по-едър от мене влах. "Домнуле, какво взимаш оттука?" И грабва ми дъската от ръцете... "Домнуле, казвам му, на ти два франка, остави ми тая дъска..." Разбирате, искам по благороден начин да се споразумеем... Кучето недно не ще пари и дъската не дава. Гледам аз, тоя глупец ще ми попречи... Задърпах дъската насила да я взема... Хъ-ъ: не пуща... като закована стои в ръцете му. Завика: "На помощ! На помощ! Разбойници!..." Тука вече видях, че работата става опасна, тласна го, поваля го на земята, стъпна му с един крак на гърдите и измъкнах лесно дъската... Той все вика, като заклан. Па като вдигна дъската, като я стоваря по главата му с всичката си сила... Той премря. Не пошукна вече.

Хаджият. Що уби човека за една дъска? И що ти беше?

Македонски. Отваряй си хубаво ушите: влахът не умря, а примря, а пък дъската ми трябваше за мост.

Бръчков. А-а-а! Браво! Каква идея! Гений!

Македонски. Пресуши ми се гърлото, тука няма ни отрова; да бяхме у Владикова, в долапа все има по някое шише вино или коняк... (Хваща машинално шишето със свещта и го поглежда.) Тогава се връщам пак на Дунава, на реката... Полека простирам дъската, а-а-а, стигна! Ама повече няма. Едвам се крепи на оня край и на тоя... Отдолу - бездната!

Бръчков. Аз просто треперя при самата мисъл за тоя риск. Е, мина?

Македонски. Прекръстих се - аз пръв път се прекръстих в живота си - и с божия воля минах.

Бръчков. Ти си герой, Македонски! И вече слава богу?

Македонски. Чакай... Пък на връщане прескочих бездната. Зад мене пищяха куршуми... Но да карам с ред. Когато излизам на русчушкия бряг - тъмно, пусто. Наблизко се чернее един човек и ходи с пушка на рамо. Войникът от караула! Веднага се сгушам и свивам на земята в една трапчинка. Той, проклетникът, чул стъпките ми. Приближава с пушката и пита: "Ким-дър о?" - Кой е там?

Бръчков. Ей богу, приятно положение, не ще дума.

Македонски. "Ким-дър о?" - пита втори път.

Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]