Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Горните и Македонски

Македонски (влазя буйно. Към Странджата). Нося ти радостни известия! Султан Азиз ще бъде убит!

Бръчков (става, прави му знак с ръка). Тихо, в несвяст е.

Странджата (отваря очите слабо). Ах, ти ли си? Добре дошел! Какво рече? (Поповдига се.)

Бръчков. Не се вълнувай.

Македонски (целува се със Странджата по устата). Странджа, да те зарадвам: имаме сега един кемер със сто наполеона! Моралият тръгва утре за Цариград!

Странджата (повдига се още). Ще бъде убит?

Македонски. Да!

Странджата (живо). Слава богу! Слава богу? Тиранинът убит!... Какво ново от Русчук?

Македонски. Готви се! Въстанието е решено? Ние скоро минуваме Дунава!

Странджата (скоква бързо). Въстанието казваш?... В България въстание скоро?... Ние минуваме?... О, боже, подръж ми душицата!... Силица ми дай, боже! България ще бъде свободна! Борба! (В изступление.) Напред, юнаци!... Лейте тиранската кръв!... Знамето, знамето де ми е?... Левът! Левът!... Народът се бие... Балканът ехти! Огън! Огън! Огън!... Дайте ми знамето бре!... Ей го, развява се!... Тираните бягат пред нас. Удряйте!... Момчета, Странджата е сред вас... Странджата умира! Куршумът гърдите му разпра... Умирам! Свобода или... (Пада мъртъв.)

Бръчков. Умря! (Той и Македонски коленичат пред безжизнения труп.)

Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]