Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Сцената представя отделна стая в буфета на букурещката гара. По стените железопътни обявления на румънски и френски езици, образът на княз Карла; маси, по тях чаши за бира и там стоят неколцина души, мъже и жени. Прислугата влазя из една врата, а посетителите из друга.

Гробев, Христович и Говедаров

Гробев (влазя с Христовича). Влакът днеска щял да пристигне късно, един час по-късно... Да бях знаял, да не бързам. Трябва да се чака. (Сядат.)

Христович. Тия закъснения често се случват от няколко време насам... Както и да е, довечера си в Александрия. Да пием по една бира. (Чука на масата; на гарсона, който влазя.) Три хладни пива... Горещо. (Брише се.)

Гробев. Страшно пече днес... Ти кога ще се върнеш в Браила?

Христович. Други ден навярно.

Гробев. И днес ще стигнат руски доброволци. Войната между Сърбия и Турция официално не е обявена, а московците валят ли, валят.

Донася се бира.

Христович. Разбира се, кой е главнокомандующият в Сърбия? Генерал Черняев.

Гробев. Сега да ги видим нашите чапкъни? Да ги видя сега на работа? Сега да им видим народните чувства. Толкова години става ни глушат с патриотизъм!

Христович. И аз вчера думах същото на Манолева: всичките ще останат тука да политиканствуват... А Сърбия, може да се каже, най-много на българите се надява.

Гробев. Де им е въстанието? Сториха само да се изколят сто хиляди невинни българи! Въстание! Помия! Питаха ли някого, като правиха въстание? Представете си, вчера не - завчера - иде някой си Македонски - вагабонтин, в кантората. "Що дириш?" - питам го. Каже: "Помощ искам за няколко бедни хъша, които ще идат доброволци в Сърбия." Ха-ха-ха! Чувате ли? Македонски някой си търси пари за бедни доброволци! Тия хора не се срамят, като лъжат! Изпъдих го.

Говедаров (седи на друга маса с вестник в ръка и често поглежда на беседующите).

Христович. Тоя Македонски е цял разбойник. Нали ме дави и мене?

Гробев. Знам... Бербанти! Срам те е да се кажеш, че си българин.

Говедаров. Не хулете така тия нещастни хорица. Спомнете си, че и Македонски се би в България.

Христович. Моля ви, господине: като се би, какво направи?

Говедаров. Все повече нещо, отколкото вие и аз, които седим спокойно в Букурещ и за да убием времето, клеветим народните мъченици.

Гробев (сочи на прозореца). А бе да не бъде оня там високият с ризницата, дето разправя нещо с ръце? (Гледат и двамата по същата посока.)

Христович. Ах! Той е Македонски. Каква е тая ризница.

Говедаров. Той отива доброволец в Сърбия.

Гробев. Там има още няколко души дриплювци наши.

Христович. Да, знаете ли кои са тия? А, propos, това ще изстуди ентусиазма на господина Говедарова за "народните мъченици"! Четворица - видиш ли ги? - са пуснати преди един месец из затвора в Браила, дето лежаха цели четири години. Влазят в кантората на Крецулеска, отварят с някакви си инструменти касата му и отнасят около две хиляди наполеона в пари и бонове.

Гробев. Ха-ха, чухме тогава за тая кражба, тя направи голям шум.

Христович. Не можа да се улови само майсторът им за трошене каси, някой си руснак, Шандòр Новицки... От тоя срам цяла година в Браила се сърдех, ако ми кажеха българин... А другият им тартор, някой си Владиков, го съдиха, но го оправдаха, че нямало улики против него. Стоя само шест месеца предварителен затвор. А всеки знаеше, че той беше даскалът им. Веке оттогава изгуби се този господин... Само тия четворица си изтеглиха цялото наказание. Аз най-много ми е жално в тях за сина на Бръчкова, от Свищов, търговец почтен и пръв. Хлапак на двайсет години: изгалатиха го, та побягна от баща си и се пропадиса момчето с тия вагабонти.

Гробев. А тоя Македонски беше ли и той с тях в тъмницата?

Христович. Само три месеца стоя там: кога да стане обирът, същия ден той беше запрян, задето ме дави. Късмет има... Любопитно е, че той, откак го пуснаха, ходеше всеки ден при другарите си да ги нагледва, да им носи бунтовни брошури, ядене, тютюн и други такива. А не работеше нищо! Отде взимаше пари да им купува такива слободии? Разбира се, от крадените пари.

Гробев. Сега ни лук яли, ни на лук мирисали.

Христович. А знаете ли в трибунала какъв мотив представиха тия почтени господа за кражбата?

Гробев. Какъв?

Христович. Представете си: изповядали, че целта им била патриотическа, народна! Да дойдат да те съблечат гол в името на народа! Днес всичките благородни думи са в устата на нехранимайковците.

Гробев. Не откраднаха ли и мене лани новия ми цилиндър в градината на Ставри и го изпиха в една кръчма за народна слава! Простуди ми се главата, доде го дирех.

Христович (към Говедаров). Е, господин Говедаров, насмивахте се със случката с Гробева? Нали е смешно? Какво казваш ти по повод на тия "народни мъченици", които чупат врати и пробиват железни каси, уж да въоръжават чета някаква!

Говедаров. А това беше истина: вие не бихте дали счупена пара за такава цел; те и сега, видиш ли, тръгват за сръбската война, всичките.

Гробев (назира). А бе наистина, някои с чантички и с левчета по шапките!

Христович. Маскарад цял. В Сърбия, като идат, ще останат по механите.

Гробев (гледа към буфета). Кавга вдигнаха там с някои чужденци. Идат насам и викат.

Христович (става). Скандал! Скандал! Ей ги и тука пияни. Да излезем, Гробев!

Излазят.

Говедаров (сам). Не мога да удържа възмущението си, когато слушам такива бездушни хора. Малко ли бяха страданията на момчетата? Поне сега - малко повече великодушие! (Гледа към кулисите.) Но каква е тая работа! Какво викат!

Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]