Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Двама руси, Владиков и Бръчков (влазят. Владиков облечен като русите)

Бръчков. Слава богу, какво щастие; да се случи да пристигнеш тъкмо днес, та да пътуваме заедно. Всички полудяхме от радост, като те видяхме... след толкова години.

Владиков. Сега се пак събрахме и няма да се разделим. Великото поприще се отвори за нас. Борбата се захваща, която ще измени съдбата на Балкански полуостров. Това е началото на края...

Бръчков. Ах, велик час дочакахме. Жално, че не е жив сега Странджата... Не бе честит, горкият! Дойдоха още двама другари, да ида да кажа на Говедарова да им извади билет. За тебе да извадим ли?

Владиков. Моят билет важи от Москва до Кладово, до Сърбия, плати ми го славянският комитет.

Бръчков. Та и нашите той ги плаща, и разноските ни. (Излазя.)

2-й русин (към 1-й русин). Пойдем депешу дать. (Поздравляват Владикова. Излазят.)

Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]