Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Христович, Г-жа Добревич, Евгени и Катинка

Христович (влазя заедно с госпожа Дрбревич и Евгени). Седнете, седнете да се прохладим с нещо. Какво желаете? (Към Катинка.) Катинке, намерих я!

Г-жа Добревич. Да пием по една лимонада.

Христович. Гарсон! Две лимонади и една бира! (Брише си челото.) Горещо! Утре ще си бягам за Браила. А вие?

Г-жа Добревич. А ние след една неделя. На гости подойдохме тука на роднината, господина Аврамовича. Искахме по-рано - не ни пущат. Нагледахме се на Букурещ... Но в нашата Браила по е хладно...

Христович. Ще е по причина на Дунава.

Гарсонът донася питиетата.

Наздраве!

Пият. Чува се викът на хлапаците-весникопродавците: "Телеграфул": "Важни известия! Велик бой при Бабина глава. Сръбска победа!"

Евгени. Чуеш ли, мамо? Войната се почнала! Катинке, купи ми "Телеграфул".

Катинка излазя.

Г-жа Добревич (маха с ветрилото). Ох, горещо. Не си турих зелената рокля и другия корсет, ами ще се задуша с тия... Евгени, тая капела ти много иде, елегантна, а ти я не харесваш.

Катинка донася вестник.

Евгени (чете радостно). На добър час! Браво на сърбите. Да са живи!

Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]