Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Горните и Говедаров.

Говедаров (влазя). Добър ви ден! (Ръкува се с г-жа Добревич, с Евгени и с Хиристовича.) Добре сте дошле: днеска изпращаме момчетата.

Евгени. Господин Говедаров, мнозина ли има наши българи? (Към майка си.) Много хубав случай, мамо, ще изпратим юнаци за Сърбия.

Говедаров. Днес тръгва друга дружина доброволци, около двайсет души... Не може да си въобразите какво въодушевление. Войната ги възроди. Трогателни работи стават... Има троица братя, които тръгват заедно. Караха се няколко дни кого да оставят да варди дюкяна... Най-после го затвориха: продадоха, каквото можаха, па и тримата в Сърбия. То чудо, госпожице. На сватба отиват - не на бой! Днешната дружина има за цел от Сърбия да мине в България и да подигне народа.

Евгени. Горките, нямат тука никого свой, ни майка, ни сестра, да им каже добър час. Чужда земя.

Г-жа Добревич. Хубаво, Евгени, да почакаме. Само не тука, за бога. По-добре навън, в градината; там е по-хладно.

Говедаров (гледа към прозореца). Ха, ето неколцина от нашите доброволци идат насам.

Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]