Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Горните  и  Владиков

Г-жа Добревич (на Евгени). Евгенице, подай цветенце и на господин Владикова: и той пътува.

Евгени (гледа го учудено). Аз чух, че остава...

Владиков (към г-жа Добревич). Не, госпожо, по важна причина съм принуден да остана днес.

Македонски. Когато ни каза одеве, много ни наскърби. Ама като няма как... Ще се видим там.

Евгени (усмихната). Вземете пак! (Подава Владикову цвете. Владиков приема цветето и й целува ръка.)

Говедаров. Юнаци, госпожица Добревич благоволи да подари всекиму от вас по три наполеона; раздай ги после, Бръчков! (Дава парите Бръчкову.)

Хъшовете. Благодарим ви, госпожице.

Евгени. Добро видение, юнаци!

Македонски (на Владикова). Сбогом, Владиков!... Джанъм, защо не тръгна с нас? Щях да те моля да ме научиш московски, та като изляза пред Черняева, да не стоя като тонку... (Целуват се.)

Владиков. Сбогом, довиждане, Македонски.

Бръчков (Владикову). Сбогом, Владиков! Жалко, че оставаш...

Владиков (смутен). Нямаше как... ще се видим пак, сбогом! (Целуват се. Поглежда Еегени, която му се усмихва нежно и му прави заканителен знак с ветрилото си.)

Евгени. Какво, войната няма да побегне...

Владиков (ниско). Отечество! Любовта победи!

Попчето (на Катинка). Прощавай, любезна моя. Моли бога да се върна жив: ще ти донеса скъп армаган, какъвто и царица не носи!

Катинка. Сбогом! (Закрива си очите с ръка.)

Чува се глас на перона: "Важни депеши! Генерал Черняев напредва към Ниш! Турците бягат! Българите въстанали при сръбската граница!"

Бръчков. Чувате ли? Въстание!

Хаджият (на Владиков). Добро видение в Сърбия! (Целуват се.)

Владиков. Добър час! Добро видение, братя! (На себе си.) Чини ми се, че правя нещо позорно. Не, аз съм страшно подъл човек... (Промушва се между другите.)

Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]