Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Горните, Христович, Старият Бръчков

Бръчков. Боже! Изпълниха се нашите мечтания. Борба! (Вижда баща си, че влазя с Христовича, смайва се и се промъква назад, като че желае да побегне.)

Старият Бръчков. Ела, ела, не бягай като див от баща си!

Бръчков (пристъпва към баща си). Тате!

Старият Бръчков (прегръща го и го целува по челото). Синко! Ти огорчи баща си и майка си. Толкова години сме тъгували за тебе. Толкова години сме се срамили от хората.

Бръчков. Простете ме, тате!

Старият Бръчков. Прощавам те и благославям те! Върви със здраве! Лош си син, ама си добър българин!

Бръчков. Тате, поздрави мама!

Старият Бръчков (силно разтъгуван). Не те спирам, а ти казвам: напред! И аз да бях млад, щях да сторя като тебе и тия юнаци!

Бръчков (целува на баща си ръка). Тате! Благодаря, тате, за тия радостни думи!

Старият Бръчков (брише си очите). Не знаях, че си тука... Дойдох на Букурещ, тука, случайно, по работа. Да не ми бе казал Христович, не щях да те видя, Владимире! Синко! Бог да те закриля!

Христович (покъртен). Момчета, па прощавайте, ако някога сме били много строги и несправедливи... Всичко да забравим!... Желая ви честито завръщане!

Говедаров. Момчета, господин Христович подари десет наполеона за вас.

Македонски (към Христович). Благодарим! Стискай ръката сега! (Ръкува се с Христовича.)

Говедаров. Бързайте!

Нови възклицания "Сбогом" и "Добър час!" Хъшовете изхвръкват из вратата.

Евгени (гледа из вратата към трена). Господин Владиков! Слезте по-скоро от вагона! (Чува се третият звънец.) По-скоро. (Маха му.)

Говедаров. Слазяйте, господин Владиков, тренът ще потегли!

Владиков (чува се гласът му от кулисите). Сбогом!

Евгени (вика уплашено). Михаиле! Михаиле!

Владиков (чува се гласът му от кулисите). Евгени! Отечеството преди всичко! Сбогом!

Влакът потегля. Чува се шумът на колелетата. Евгени с отчаяние простира ръцете.

Г-жа Добревич (към Евгени). Какво ти стана!

Евгени. Иди! Иди! Сега още повече те любя! (Пада в несвяст.)

През гръмота на влака пробива слабо мотивът на "Шуми Марица".

Завеса

Обратно към: [Хъшове][Иван Вазов][СЛОВОТО]