напред назад Обратно към: [Първи стихотворения (1870-1876)][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Дунав


Ах, лей се, Дунаве широк, безбродий,

прехвърляй сеюи вълни пенливи, горди -

    величествен е твоят вид!

 

Ала защо ли си тъй развилнений

между брежищата други път засмени,

    но днес по изглед жаловит?

 

Защо ти са водите тъй пенливи

защо са тъй размътени, дъжливи

    и гневно плискат твоят бряг?

 

Защо изскачаш ти извън леглото?

Защо си мръщиш жалостно челото?

    Защо си мрачен, Дунав драг?

 

Ах, ти през девет ми гори високи

течеш; през девет ми поля широки

    далеч от чуждите страни -

 

оттам, где из цветущите брежища

сестра ти Райна с шум се още вижда

    де влече кървави вълни...

 

Дали не си чул нейното риданье?

Дали не си видял със трепетанье

    води й багрени със кръв?

 

И бягаш, Дунаве, през три столици

със ужас в тия мирните граници

    уплашений от глед такъв?

 

Кажи ми, Дунаве, с твой глас бурливий

дали и занапред в този мир красивий

    ще се така свирепствува.

 

На злоба и смъртта престрашний гений?

Надълго ли щът бъдат кърви лени

    на най-изрядни същества?

 

Преста ли ще злочестото сираче

с вдовица клета жалостно да плаче

    за свой убит бащица в бой?...

 

И докога въздишки с плачовете

щът се издигат даже до небето

    на тез, що губят милий свой?

 

И майка, сълзи кат пролива

да търси свойта рожба обичлива

    из кървавите трупове?

 

И младата, що годенику китка

кат вие, чака, чака го от битка

    с разтупано... вряло... сърце.

 

Приима вест ужасна: той загина!...

Но думай, Дунаве, дали начина

    денят, що в божий хубав мир

 

намясто огън и желязо адино

да се възцари всъде съгласье братско

    наука, щастие и мир?

... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...

 

 

1870, ноември 14

 


напред горе назад Обратно към: [Първи стихотворения (1870-1876)][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух