напред назад Обратно към: [Тъгите на България][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Политика


I

 

"Падна тиранът! Падна султана!

Свалихме веке Абдул Азиза -

и на престола Мурад възлиза:

епоха светла за нас настана!"

 

Тъй викат днеска кат побесняли

паши, везири, софти, журнали,

що са до вчера кокал глозгали

и на тирана песни са пяли.

 

И дипломати с тържество кряскат:

"Турция вече напред отива!"

Вредом празнуват и ръце пляскат.

А България кръв я облива.

 

ІІ

 

И Мурад Пети ведно с Митхадът -

единът гламав, другий джелатин -

нови реформи, фермани вадят,

за да подпират тронът разклатен.

 

"Всички сте равни - Мурад казува, -

българи, турци все едно значат:

българи имат право да плачат:

искам раята днес да добрува."

 

Зли подигравки!... Лъжи гнуснави!

Светли надежди пълнят Европа.

Андраши вика: "Болний оздрави!"

Дерби от радост скача и тропа.

 

Турско да цъфне всички залягат,

кроят реформи и конституций,

пращат черкези, башибозуци

по-скоро тамо да ги прилагат.

 

А България в черно чернило

богу се моли, цял свят проклина!

В пламен, в тъмница и на бесило

и под нож остър чада й гинат.

 

1876, юни 12

 


напред горе назад Обратно към: [Тъгите на България][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух