напред назад Обратно към: [Тъгите на България][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Триумфът на турчина


A nоtre rаgе аinsi riеn nе s'оррosa.
Рsаrа n'еst рluis. Dieu vient dе l'effacer.
Sur ses débris le vain qanqueur qui se repose
Rêve le sang qu'll lui reste à verser.

(Рsаrа, Веrаngеr)

 

С кръв гяурска утолихме

Жаждата си, ей Аллах!

Ний душмана поразихме,

И байрака си побихме

    Върху неговия прах!

 

С името на Мохамеда

Мръсния стъпкàхме кръст!

Ей Аллах! Каква победа!

Черна кръв се вредом гледа,

    Знак на страшната ни мъст!

 

Българи! О сган робове!

Смърт ли вий креехте нам?

Тъй ли чупите окови?

Тъй ли вдигате ножове

    Срещу славния Ислям?!

 

Вижте, как ви зле измачка

Вас пророковият гняв!

Сичко ваше нам е плячка,

А момите ви - играчка

    На добишкия ни кеф!

 

Ваште хубави градища

Днес са страшен пущинак,

И въз техни пепелища

Гарваните грачат! Вижте

    Перущица и Батак!

 

Вий сте жертви поругани

И оставени на нас,

И от наште ятагани

Кой ще смей да ви отбрани?

    Кой ще се смили за вас?

 

Ей Аллах! Каква победа!

Цапаме в гяурска кръв.

Пущинак се вредом гледа

И гяурските му чеда

    Дразнят ни със нова стръв.

 

Скоро сичко ще се свърши!

Сичко ще да стане прах!

Ножът сичко ще довърши -

И огънят ще избърши

    И последний знак от тях?

 

А Русия?!... От години

Враг е наш непримирим!

Нека днес сеир да чини -

В нейни братя и роднини

    Как ще да я поразим!

 

1876, юлий 30

 


напред горе назад Обратно към: [Тъгите на България][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух