Обратно към: [Тъгите на България][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Дерзайте, вий, мръсници, във пътя на позора!

Правете вие дружба и братство, и любов,

С тез варвари жестоки, що напусто се борат

Против светата правда и кръста свят Христов.

Славете ги безсрамно и пейте гръмогласно!

Цалувайте, любете прогнилият Осман.

Веч сяко честно сърце потърси се ужасно

От тоя смрад несносен на вашия тамян.

Дерзайте! Тоз век беден, осъден е да види

Все, що е най-омразно, чудовищно и зло:

Един злодей да вдига от кости пирамиди,

А друг - да слага венци на негово чело.

Вий, варвари безсрамни, вий, кърлежи вонещи,

Които сте се впили в славянската снага!

Вий хуни, вий вандали! Вий бухали зловещи!

Вий зверове! Проклети да бъдете сега!

Дано тоз плач и вопли, до Бога що отиват,

И тез клетви люти от толкова души,

И тез порои кърви, които се проливат,

Да паднат в вид на мълнии въз вашите глави.

Дано тоз удар, с който Всевишний да покаже

И своя гняв ужасен, и свойта страшна власт,

Това проклето племе сега ще да помаже: -

Дано тоз удар страшен да падне и на вас!

1876

* Сабята му е поднесена от маджарските студенти след победата над Сърбия.

Обратно към: [Тъгите на България][Иван Вазов][СЛОВОТО]