напред назад Обратно към: [Тъгите на България][Иван Вазов][СЛОВОТО]



При Морава


Гръм ли екне от небето,

буря страшна ли реве,

или пука се полето

при моравски брегове?

 

Не, но слени помежду си

всред огън и дим, и вик,

сърби, българи и руси

с турчин бъхтят се кръвник!

 

С мисъл ясна за свобода,

с вяра в братския съйъз,

там кръвта си три народа

леят под светия кръст.

 

Борят се! Борба опасна!

Гърди с гърди, меч със меч

и смъртта върлува бясна

в тоз убийствения сеч.

 

Облак тъмен се зададе -

сган поганци, вай, безчет!

Но славянски момци млади

викат яростно: напред!

 

Бой почнa се безпощаден,

бой отчаян, бой сърдит:

тигър скача кръвожаден,

лъвът реве страховит.

..................

 

Утро. Лъскава, зората

се усмихва на възток.

Тихо шумоли гората

и там бистрия поток.

 

Върху ръта окървавен

стоят безброй телеса:

вчера бой е бил тук славен,

бой, изпълнен с чудеса.

 

Сърби, българи и руси

в кръв оквасени лежат

и разделят помежду си

една слава, една смърт.

 

И Вит, и Дон, и Морава

през далекий небосклон

поздравляват се тогава,

братски пращат си поклон!

 


напред горе назад Обратно към: [Тъгите на България][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух