Обратно към: [Към пропаст][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Иван Александър, български цар. Човек в напредвала възраст, но бодър още, със силно телосложение, с прошарена коса и брада цепната. Изражение и говор енергически и повелителен. Във II в IV действие в ежедневно царско облекло, в ІІІ - в ловчийско, в V - в парадно.

Теодора, жена му. Петдесетгодишна, с лице измахнато и бледно. Изражение скръбно и покорно. В I действие в парадно облекло, в другите - в обикновено.

Сара, мома еврейка. Хубавица, с висок и строен стан. С характер жив, умна и тщеславна. В богата свилена еврейска носия, украсена с бисери и диаманти. В V действие излиза като царица, с корона и багреница.

Красимира, млада, красива болярка, в скъпи болярски дрехи. Хитра, темперамент горещ, характер силен.

Раксин, велик болярин, логотет. Белобрад, на преклонни години старец, реч и движения енергични.

Рад Лупу, млад болярин, влах, на служба в двореца. Характер решителен.

Кирил Босота, калугер богомил. В расо, гологлав, с рошава коса и брада. Екзалтиран фанатик.

Патриархът, беловлас старец. Облечен в черковни одежди.

Евстратий, търновски управител.

Георги, протоспатарий, млад болярин.

Дорослава, жена му. Млада болярка, обзета от мистическа екзалтация. В расо.

Мара |

Стана | болярки, Теодорини придружници.

Василиса, Сарина придружница.

Дария, игуменка на девически мънастир.

Нимфидора, калугерка.

Калина, послушница.

I велик болярин

ІІ велик болярин

ІІІ велик болярин

IV велик болярин

V велик болярин

VI велик болярин

VII велик болярин

VIII велик болярин

Селянин старец.

Началник на стражата в горския дворец.

I болярин от царската ловчийска дружина.

ІІ болярин от царската ловчийска дружина.

ІІІ болярин от царската ловчийска дружина.

ІV болярин от царската ловчийска дружина.

V болярин от царската ловчийска дружина.

VІ болярин от царската ловчийска дружина.

VІІ болярин от царската ловчийска дружина.

VІІІ болярин от царската ловчийска дружина.

ІХ болярин от царската ловчийска дружина.

Х болярин от царската ловчийска дружина.

Един стар овчар.

Един адамит, облечен в расо.

Една адамитка, облечена в расо.

Един малък болярин.

Една селянка.

Друга селянка.

І кумански войник.

ІІ кумански войник.

Един крагуяр.

Един песяк.

І селянин богомил.

II селянин богомил.

III селянин богомил.

5 селски момци |

5 селски моми | танцувачи на ръченица¹.

5 куманки, танцувачки на ориенталски танц².

Болярки, телохранители, войници и оръженосци,царски ловци и слуги; два еврея-джелати. Народ.

I действие става в един девически мънастир в Търново; II - на трема на палата в Царевец; картината - в една планина; III действие в горския дворец; IV - в градината на Царевец и V - в тронната палата.

Събитието произхожда около 1345 г.

Пиесата се представи пръв път в Народния театър, по ръкопис, на 28 ноември 1908 г. под режисьорството на артиста г. Ив. Попов.

Бележка. Калояновата и Сарината песен се пеят по нотовите съчинения от композитора г. П. Пипков.

Историческите костюми са по рисунките, изработени по паметниците от епохата от художника г. А. Митов; така и декорациите и проспектите по рисунките на художника-декоратор г. М. Димитров.

1 Селяните облечени спретнато в мъжки дрехи от Софийско, селянките — в моминска носия от Ломско или Тревненско. Ръчениците се играят по начина, нагласен от Пешо Радоев, който и дирижираше играта в Народния театър.

2 Облечени в ясно-цветни дрехи на туркини или циганки. Танцът им се изпълнява пак по начина на г. Пешо Радоев.

Обратно към: [Към пропаст][Иван Вазов][СЛОВОТО]