напред назад Обратно към: [Към пропаст][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Картина


Дорослава

Един адамит

Една адамитка

Протоспатарий Георги

Един малък болярин

Един крагуяр

Един песяк

Кастрофилакт Евстрати

Кирил Босота

Еднаселянка

Друга селянка

І куманец войник

II куманец войник

ІІІ куманец войник

Един стар овчар

І-и селянин богомил

II селянин богомил

IIІ селянин богомил

Един старец

І селянин

II селянин

III селянин

Ловчийската царска прислуга, селяни и войници

 

Зелена поляна в планина. Един балван там. Наоколо високи букове. Отляво се вижда врата на селска кръчма. В кръгозора планински върхове, увенчани със снегове.

Влазят отдясно, из буковата гора, Дорослава с черно расо, една млада адгмитка, пак в такова облекло, и един млад адамит, също в расо и със скуфа на глава. Заник слънце.

 

 

Явление 1

 

Дорослава, адамитът и адамитката

 

Адамитът. Стигнахме. (Сочи към дъното.) Зад тая гора е Добрев дол и там е Дълбоката дупка. Там ще намерим нашите.

Дорослава (гледа наоколо). Как е тука хубаво... Планини, гори... Ох, тука си отдъхнах свободно.

Адамитът. Тука вече няма мъж, Дорославо, няма тъмен мънастирски затвор, няма вериги, няма закон, няма цар. Наш цар е бог и ние сме негови деца, за да живеем в любов и радост, както ангелите му.

Дорослава. Ще фърлим и тия черни дрехи?...

Адамитът. Бог, като създаде Адама и Ева, не им даде дрехи, за да покрият телата си. Праведните на оня свят нямат дрехи, божиите избраници на тоя свят също трябва да фърлят покривката на лицемерието и лъжата. Жената бог създаде красна, за да се гордее с творението си, като го гледа от небесата.

Адамитката (сочи наляво). Това село какво е?

Адамитът. Наше, сиреч божие... Но да слезем в долът. (Чува се далеко пеене на духовна песен.) Чувате ли песните на божиите избраници?

Дорослава. Ох, тука няма мъж, няма килия, няма робство. Да бъде благословен господ бог наш!

 

Тръгват към дъното наляво и изчезват в гората. Пауза. Отляво се подава Кирил Босота, последван от тълпа селяни и селянки. Тълпата постепенно расте и изпълня полянката.

 

 

Явление 2

 

Кирил Босота и народът

 

Една жена (приближава Кирила). Отче свети, имам остри болки в корема. Дай ми лек.

Кирил. Жено, изпий това и вярвай в бога. (Дава й стъкленце с някаква водност. Жената му цалува ръка и го зима.)

Една стара жена (държи дете на ръце). Отче, все плаче... виж го, болно е.

Кирил. Това дете не е накърмено.

Старата жена. Кой да го накърми?

Кирил. Майка му умря ли?

Старата жена. Не умря, а отиде вчера с адамовците в планината.

Кирил. Спасена е... Тя върши волята божия. Донес детето в къщи... (Гледа тълпата.) Братя, събрахте ли се?

Един селянин. Отче свети, качи се на камъка. (Посочва му балвана. Кирил се покачва на него.)

Един глас. Той виждал бога.

Други гласове. Слушайте! Слушайте!

 

Тълпата с благоговение се натрупва пред Кирила, мъжете свалят шапки.

 

Кирил Босота (гледа с вдъхновен поглед небето, после с висок и провлечен глас, който става се по-енергически). И речено е, братя, че грехът ще залее като море земята и царството на Сатанаила ще се простре от единия край на света до другият. Но ще останат чистите и светите, за да молят праведнаго бога, и само те ще получат живот вечен. Истина ви казвам: ние сме праведните овци и другите са вълците и чада на сатаната. И всеки, който отива из пътищата на заблуждението, в погибел отива. Не слушайте нечестивите учители: няма ни цар, ни власт, ни отрок. Бог ни е създал равни. Не се повинувайте на царските закони, защото те са измислени от дявола; не работете на болярите — чрез вашия труд те могат да се излягат в леност и да носят свилени дрехи и бисери.

Гласове. Право! Право!

Кирил. И грях велик прави оня, който отива войник на царя, и убийство прави оня, който убива други по заповед на царя. Децата на истината нямат неприятели и всички люде са братя: и грък, и евреин, и турчин, и татарин, и куманец. Не отивайте против тях, защото ние сме братя и бог от небето гледа. Вашите врагове са болярите, мали и велики, защото живеят от кървавия пот на господните синове.

Гласове. Во истина.

Други гласове. Тъй е! Тъй е!

Кирил. И когато лъжеучителите дойдат и ви кажат: „Иконите са честни, кланяйте им се!“ — презрете ги: иконите са идолопоклонски творения; и когато ви кажат: „Кръстът е свят! Кланяйте му се!“ — отвърнете очите си, защото кръстът е нечестив и прокълнете го като живо свидетелство на безумието. Гнусете се, братя, от брака. Бог е против това гнусно нещо. Жената е пратена от бога не да бъде робиня на един мъж, а да прославя небесната мъдрост с душата си и тялото си, което е красно, и да живее във всеобща любов. Всеки мъж може да бъде неин съпруг, както всеки человек е неин брат, и който рече: „Тая жена е на мене само“, богохулствува; и която рече: „Този мъж е мой мъж!“ — загинала е навеки в ада. Но вие...

Един глас. Царската челяд! (Кирил избягва отляво. Селяните са безпокойни.)

 

Отдясно се чува смесен шум от човешки гласове; коне туптят или цвилят, ловчийски псета лаят, оръжия дрънчат. После на поляната нахълтва една шумна тълпа — ловчийската прислуга на царя: крагуяри със соколи на рамена, песяци, водящи хрътки, отроци, слуги, войници. Те шумят весело, едни навлазят в кръчмата, други застягат и закачат булките, които бягат с викове. Влазя местният болярин с бич в ръката си. Селяните се трупат смутени настрана.

 

 

Явление 3

 

Горните и боляринът

 

Боляринът (сърдит). Псета! Вие пак сте се събрали да слушате дяволско учение! Скоро донасяйте тука всичко, каквото трябва за царските хора! (Селяните се изгубват. Боляринът влазя в кръчмата.)

 

Отляво влазя Георги и двама кумани.

 

Явление 4

 

Георги, куманите, после кръчмарят, после селяните.

 

Георги (като се извръща назад и вика някому). Разведи конете, вържи ги, па ела тука. (Отива пред вратата на кръчмата.) Кръчмарю! Ей, кръчмарю! (Гледа вътре.) Тука много хора... (Удря със сабята по вратата.) Ей, кръчмарю!

Кръчмарят (отвътре). Какво заповядаш, болярино?

Георги. Минуваха ли днес две жени и един мъж в калугерски раса?

Кръчмарят. Аз бях в двора и не видях. Видях само, че мина колесница с две болярки забулени. Пазеха ги четири конни войници.

Георги (навъсен). Като не си видял, повече не ми дрънкай. (Ходи замислен.) Изпуснахме им пак дирята... Планина голяма... Искам да я намеря с онез, и страх ме е да я намеря... Пред очите ми червени облаци... (Сяда на зида. Селяни идат отляво, носейки кокошки, вързани за краката, кошници с яйца, делви с масло, пити хляб, менци с вино и влазят в кръчмата; други селяни влазят отдясно с торби ечемик, с вързопи сено, и излазят отляво.)

Един селянин (на друг селянин, ниско). Ох, ограбиха ни... Кучета им яли главите и тям, и на господаря им! (Отминуват. Малкият болярин излазя из кръчмата.)

 

Явление 5

 

Георги, боляринът и куманите

 

Боляринът (към Георгя). За царския лов ли, болярино ?

Георги (неохотно). Не.

Боляринът. На поклонение в някой мънастир тогава? Минуват наляво пак селяни с провизии.

Георги. Не. (Става.)

Боляринът. Виж ги тия селяци. Слушаха одеве еретическия проповедник Босота. Всичките са прифанати от богомилство. Вярвай, че тая заран никой не дойде в черква при гласа на клепалото... Очакваха Босота. Не знам защо царят не ги изтреби тия еретици-учители. Един хубав ден хората му, като дойдат тука, ще останат ненахранени, конете им неназобани. По-рано минала оттука колесница с две болярки. Помисли си: отказали да дадат зоб на конете даже с пари! (Влазят пак селяни с провизия и я внасят в кръчмата.) Виж ги: имали да нахранят цяла войска, а вчера ми викаха: „Господарю, голи сме!“ Защо не влезете в кръчмата да пием по едно вино?

Георги. Благодаря, болярино. Аз ще си тръгна.

Боляринът. Както обичаш. (На селяните.) По-скоро, и всичко носете! (Спуща се към един селянин, който носи пита хляб.) Антихристо, тоя чер, корав хляб и псета го не ядат! (Заплашва го с бича си.)

II селянин. Ние го ядем, болярино.

III селянин (плачевно.) Болярино, запази ни. Един соколник улови жена ми и я закача.

Боляринът (ухилен). Види се, защото е хубавка... Няма нищо... Какво има, че един юнак погалил булката? (Излазя.)

 

Пада вечерен здрач. От дъното, между буковете, се подава един старец овчарин и иде насам.

 

Явление 6

 

Горните и овчарят

 

Георги (на куманите). Стегнете конете! (Куманите се изгубват надясно. Съглежда овчаря. На себе си.) Да попитам и тогова. (Отива към овчаря.)

Овчарят. Добра ти среща... На лов ли? На лов ли, болярино ?

Георги. Дядо, не среща ли някъде две жени в раса и един мъж в расо?

Овчарят. Не срещах такива, синко, днес. Но вчера видях много такива мъже и жени, в раса. Сбираха се на Добрев дол, убил ги господ. (Прекръстя се.) Закони не знаят, вярата им друга... дяволска вяра, поганци.

Георги. Де е този Добрев дол?

Овчарят (сочи към дъното). Ей тука е, като се смъкнеш долу... Има там река, а до реката пещера, дето я казват Дълбоката дупка.

Георги. Дядо, покажи ми пътеката.

Овчарят. Че защо ти е да гледаш срамотиите им, да се огрешаваш? (Плюе. Куманите влазят.)

Един куманец. Конете са готови.

Георги (на стареца). Една жълтица, дядо. (Подава му монета.)

Овчарят. Остави се, защо ти трябва? Вие не сте от тях. (Тръгва да си отива.)

Георги. Заведи ме, дядо! Аз съм царски човек и жена ми е избягала. Отивам да си я прибера.

Овчарят. Ух! Ух! Хайде тогава. Нали е да спасим една християнска душа. Който вълк ми грабне овцата, аз тичам да я отърва. (Тръгват и двамата към дъното, сподирени от куманите.)

Овчарят (спира се до буковете и сочи нататък). Ето там пътечката се спуща из гората. Нея дръжте. Там долу на полянката поразниците играят самодивското си хоро и бесуват... А там оная пещера е Дълбоката дупка. Там се прибират ноще, защото тая планина е пълна с гад.

Георги (взира се). А где ги онез?

Овчарят. Някъде се молят — защото тия антихристи и те се молят на някакъв господ... Ако дебнеш тука, ще ги видиш. Ех, прощавай. (Тръгва, па се извръща). Ах, ето ги, излязоха из гората и се фанаха на хоро... (Чува се далечна хорова песен.) Голи! (Кръсти се, тръгва, па се извръща пак.) Ха, опитвайте се, че тия врагове имат и оръжие у тях. Сбогом. (Излазя отдясно. Георги и куманите потъват в гората, в дъното. Хоровата песен продължава. Влазят отдясно един старец, селянин с трима още селяни богомили и идат насам, приказвайки.)

 

Явление 7

 

Старецът и тримата богомили

 

I богомил (към стареца). Хей, дядо Бранко, ти ще идеш ли да се биеш с турците, като викаш да идем на война ?

II богомил. Какви са тия турци?

Старецът. Агарянци, синко, врагове божии.

III богомил. Че защо ще се бием с тях?

Старецът. Казах: врагове божи, безверници. Всичко плячкосват, християнския свят не жалеят. Ако дойдат при нас, на огън ще станат и църкви, и къщи, и палати.

III богомил. И къщи, и църкви, и палати са на болярите, нека те идат да ги прогонят.

II богомил. Тъй, нека болярите се разправят с тях. Ние какво губим?

Старецът (сърдит). Ти от Кирила ли идеш? Тоя проклет еретик не ви учи на добро. Той ви дава лекове за тялото, а отрова за душите.

II богомил. Не се сърди, старче, той има право.

Старецът. И ти си богомил?

II богомил (направо). Че какво?

Старецът. Вие нямате отечество, както нямате и вяра. От вас българското царство ще пропадне.

II богомил. Като пропадне, друго царство ще бъде.

Старецът (гневно). Агарянско?

II богомил. Макар.

ІІІ богомил. Че какво ни е нам за царството? Ние сме сиромаси хора. Царят сам не го е еня. Виж, той се люби с еврейката и пирува, тук народа тегли, а в Долна земя гори огън.

I богомил. Който и да стане господар, ще му се кланяме и работим, както се кланяме и работим на сегашните си господари. Немà тегло от свой е по-леко тегло?

Старецът (гневно). Вие сте богомили, еретици! (Излазя бързо отляво. Тримата богомили му се смеят и в лазят в кръчмата.)

 

Георги и куманите се показват пак из гората и гледат към дола.

 

Явление 8

 

Георги и куманите

 

Георги (гледа към дола внимателно. Извръща се). Играят на месечина голи! (В ужас.) Ах, и Дорослава играе!

I куманец. Тъй, и жена ти е там, болярино!

Георги (изважда меча си и иска да се втурне в гората. Куманите го задържат).

I куманец. Опасно е, болярино, там има въоръжени хора!

II куманец. Чувате ли? Пеят, като играят. Въртят се като самодиви. (Небето притъмнява. Чува се глуха гърмотевица.)

I куманец. Гърми, ще има дъжд.

II куманец. Ей ги бягат към пещерата. Ще нощуват в пещерата.

Георги (в безумна ярост). Ах, тия бесове проклети, погубиха я! Да бягаме, да бягаме оттук! Ще умра... На конете! (Бързо иде насам.)

II куманец. Невъзможно да пътуваме в тоя мрак, болярино. И дъжд ще вали. Да преспим в селото. (Отдясно изтупуркват коне.) Кастрофилакт Евстратий иде! (Влазя Евстратий заморен, последван от двама войника. Пак гърмотевица.)

 

Явление 9

 

Горните, Евстратий и войниците

 

Георги (приказва нещо с куманците. И тримата кумани бързо влазят в гората).

Евстратий. Да дадем малко почивка на конете. (Отива към кръчмата. Съглежда Георгия.) Протоспатарие, чуваш ли гърмотевицата ? Бих желал да ме тресне.

Георги (гледа го ням и прехласнат).

Евстратий. Сара я грабнаха тая вечер!

Георги (гледа го втренчено, но безучастно).

Евстратий. Грабнаха я разбойници, протоспатарие! Главата ми ще фръкне от рамената. Искам зверове да ме срещнат и да ме разкъсат. Как ще изляза пред очите на царя? Отивам да му обадя!

Георги (сочи назад). Тя е в пещерата.

Евстратий (стреснато). Коя?

Георги. Дорослава.

Евстратий. По̀врага Дорослава... Аз ти говоря за Сара!

Георги (плах). Тя ще нощува там... (Сочи към дъното.)

Евстратий (на войниците). Да се качваме! (Излазя отдясно с войниците.)

 

Явление 10

 

Георги, по-после II куманец

 

Георги (гледа назад). Свети! (В дъното небето се осветлява от невидим пожар. Георги се затичва към дъното и гледа).

 

Влазя из гората II куманец запъхтян.

 

II куманец. Болярино, изпълнихме заповедта ти. Натрупахме сухи върхари и дървета пред входа на пещерата и ги запалихме. Ето огъня. Всичките ще изгорят вътре. Другарите ми с голи мечове пазят пред пещерата, за да не избяга никой.

 

Небето още повече светва от пожара.

 

Георги. А Дорослава?

II куманец. И тя... Болярино, що тъй страшно гледаш? Георги (гледа уплашен към гората в дъното). Дорослава! (Сочи натам.)

Куманецът (очуден се озърта). Няма я, болярино. Тя е сега в пещерата... И гората пламна.

Георги (гледа с безумен поглед към гората в дъното). Дорослава иде! Да бягаме!

II куманец. Болярино, тя изгоря... Няма тука никой.

Георги (сочи към дъното). Ето Дорослава.

II куманец. Болярино, ти полудя?

Георги. Ето, гони ме! (В ужас бяга вдясно.)

II куманец (гони го да го фане). Болярино! (Изчезва подир него.)

 

Пожарната светлина се усилва. Гърмотевица трещи по небето.

 

Явление 11

 

Ловчийската прислуга излазя пак из кръчмата шумно

 

Един крагуяр. Хайде, момчета, на път, че царят ще ни е преварил. Още малко, горският дворец е наблизо.

Един песяк. Хайде!

Друг песяк. Ядохме и пихме като владици за царско здраве.

Друг крагуяр. И си откраднахме по една цалувка. (Всички тръгват надясно и запяват.)

Излез, моме, малка моме,

гости идат крагуяри,

крагуяри, господари.

Поклони се, посрещни ги.

На рамо им сокол стои.

Сокол дума и говори...

 

Песента постепенно отслабва и се изгубва в гората отдясно.

 

Завеса

 


напред горе назад Обратно към: [Към пропаст][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух