напред назад Обратно към: [Към пропаст][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Действие трето


Александър

Сара

Василиса

Раксин

Евстратий

10 боляри ловци

Началникът на стражата

Прислужници

5 куманки

5 моми селянки

5 селски момци

 

Нощ. Трем в горския дворец. Запалени светилници по стените, които са окичени с ловчийски оръжия и рогове, еленови рога, мечешки и други зверски кожи. Врати отляво и дясно. Над последната един прозорец с решетка, затворен. Сегиз-тогиз трещи гърмотевица и светкавици озаряват кръгозора в дъното. Сред трема длъгнеста трапеза, претрупана с горски цветя по нея. Около нея, на столове насядали, пируват десет души боляри в ловчийски дрехи. Слуги шътат наоколо. На трапезата е шумно. Отвън се чува свирня от кавал и дайрета. След малко млъкват.

 

Явление 1

 

Болярите

 

I болярин (става и зима чашата). Другари, пихме за царя; няма ли да пием за царицата?

IV болярин. За коя царица? За днешната или за утрешната?

VI болярин. За оная, дето е хубава като ясното слънце. (Дига чашата.) Да живей Сара!

Всички (дигат чашите). Да живей! (Пият.)

VII болярин. Красна е, красна е... Само една грозота има.

VIII болярин. Каква?

VII болярин. Дето е от еврейски род.

V болярин. Ей, примикюре, не знаеш ли какво казва песента? — „Дълбока вода брод няма, хубава мома род няма.“

IV болярин. Право, право...

VII болярин. Жално е едно: Александър е стар за една такава млада мома...

V болярин. Стар... На петдесет и осем години?! Сръбският крал Милутин се ожени четвърти път на седемдесет и пет години за една десетгодишна гръцка княгиня. Цар няма възраст...

I болярин. Царят тая вечер не ни придружи: вечеря у себе си.

II болярин. Бил малко уморен; но след вечеря ще дойде за игрите. (Навън блясва светкавица, па загърмява.)

IX болярин. Дружина, хапнахме и пийнахме хубаво. Няма ли да попеем?

VI болярин. Да пеем, да пеем! Няколко гласа. Коя?

I болярин. Цар Калояновата.

VI болярин. Хайде! (Запяват всички.)

Орел ли, мамо, над гори фърка?

Облак ли черен гърми в небето?

Не орел, синко, нито е облак:

цар Калоян е, на бой отива.

 

IV болярин. Да живее царят! (Пие.)

Всички. Да живее! (Пият и пак запяват.)

Звезди брой нямат, войски чет нямат;

конете цвилят, сабите лъскат,

олеле, мале, бой се зафана,

премре жило се ясното слънце,

затресла се е земя и небо...

 

Изгърмява пак навън и блясва светкавица.

 

Х болярин. По-весела, по-весела някоя... Тая мирише на кръв.

II болярин. Навън ще вали. (Влазя началникът на стражата.)

 

Явление 2

 

Горните и началникът на стражата, после Раксин

 

Началникът на стражата. Навън тропаха бежанци от Долна земя! Искат да ги пуснем.

I болярин. Какви са тия бежанци?

Началникът на стражата. Избягали от турците през Стара планина. Гладни и голи сиромаси, мъже, жени. Искат подслон от дъжда и да ги нахраним.

IX болярин. По дяволите да вървят! (На слугите.) Донесете вино.

II болярин. Не бива, не бива; нощно време се не отваря никому.

IV болярин. Ще се разплачат тука, ще се разкиснат... А ние сме дошли да се веселим. У нас няма турци.

I болярин. Голият народ е навикнал да се оплаква и да има, и да няма защо.

IV болярин. Там против турци — тука против боляри. Какво да му чиним? Затова е народ — да търпи. Не могат всички да се раждат боляри.

 

В дъното свети от пожар.

 

VI болярин. Александър думаше по едно време да иде на война против тия разбойници... Но заряза... И защо? Нашата черга е далеч от огъня.

II болярин (дига чашата). Наздраве, другари! Все така да бъдем весели! Да живее Александър!

Всички. Да живее! (Пият.)

I болярин (на началника на стражата), Какъв е тоя пожар ?

Началникът на стражата. Един кумански конник току сега дойде и ми обади, че пожара запалил протоспатарий Георги.

I болярин. Как?

Началникът на стражата. Протоспатарият изгорил в пещерата живи адамитите, дето била и жена му. Жена му изгоряла и той полудял. Запалила се и гората. (Излазя.)

I болярин. Нека горят! Поврага! Пък аз горя от нова жажда. Наздраве! (Пие.)

Всички. Наздраве! (Пият.)

I болярин (към III болярин). Епикерние, дивний песнопоецо, изпей ни Сарината песен!

Няколко боляри. Слушайте, слушайте!

III болярин (запява).

Де се е чуло, мале, видяло,

цар да залиби мома еврейка?

Саро ле, Саро, божур в градина,

Саро ле, Саро, ясна зорнице!

 

IV болярин. Да живее Сара! Всички. Да живее!

III болярин (пее).

Седнала Сара на трем високи,

тихом си ниже ситни бисери,

песен си пее и си говори:

— Цар ме залиби, цар ме милува,

бяла царица аз ще да стана,

бяла царица, светла кралица.

Саро ле, Саро, божур в градина,

Саро ле, Саро, ясна зорнице.

 

Всички. На здраве! (Пият. Кръгозорът свети повече.)

VI болярин. Там свети.

Х болярин (гледа). Пожар. Запалила се и гората, но това е далеко.

VI болярин (весело). По-далеко, по-далеко от нашата черга.

 

Влазя Раксин отляво. Всичките му се покланят.

 

Явление 3

 

Горните и Раксин

 

Раксин. Добра ви веселба, боляри. Навън има бежанци. Не сте ги пуснали?

VI болярин. Тия хора са навикнали, велики логотете.

Раксин (сочи в дъното). Там има някакъв пожар?

I болярин. Да пожар, но той е далеко.

Раксин (мрачно). Аз мисля, че тоя пожар е много по-близо, отколкото вие мислите. (Влазя Александър отдясно. Раксин и останалите боляри му се покланят.)

 

Явление 4

 

Горните и Александър

 

Александър (към Раксина). Добре дошел, Раксине. Драго ми е, че те виждам тука.

Раксин (покланя се). Твоето желание за мене е заповед, господарю!

Александър. И аз съм уверен, че няма да се отегчиш в нашата дружина, защото ние, старите, и под снега на годините пак усещаме, че тече в жилите ни младежка кръв... (Виночерпците разнасят вино, Александър зима чашата.) Наздраве, другари!

Всички. Да живее царят! (Пият.)

Александър (като гледа недопитата си чаша с благоразположен вид). Това преславско винце е чудесно: то влива в душата веселие и песни. Няма никога да простя на цар Крума, дето бе заповядал да изкоренят лозята. Тогава царството трябва да е било много тъжно и хората зли.

VI болярин (усмихнат). Царю, но той после призна грешката си: той пиеше вино с болярите си из Никифоровия череп.

Александър (усмихнат). Добре се сети, Панчо. Това показва, че Крум е бил умен господар, щом е знаял да поправя грешките си. Да последваме хубавия му пример... (Пие.)

Раксин. Добре е да го последваме и в другото, господарю! Той разтрепера цариградските стени.

Александър. Раксине, не искам вече бръчки по челото ти. Пий и весели се! Чашата ти е пълна.

Раксин. Аз не пия, господарю.

Александър. Който не обича добрите вина и хубавите жени, хули бога.

Раксин. Пия за здравето на Иван Александра! (Изпива си чашата.)

Александър. Тъй, тъй те обичам. Който е при вълците, трябва да вие като тях.

Раксин. Царю, заповядай да пуснат бежанците и да ги нахранят!

Александър (на слугите). Изпълнете желанието на моя драг приятел.

Раксин. Царю, народът желае война с турците.

Александър. Далеко са от нас тия разбойници, Раксине, и не ми е до война сега... При това тия агарянци повече са опасни за Кантакузена: неговите земи най-много страдат. Нека той си троши главата с тях! Няма аз да вадя за него кестените из жаравата... Но сега ние се веселим...

Раксин. Но богомилите са близко. Казвам ти, господарю, очисти от плевели господния виноград! Нека е тежка десницата ти въз тях. Тия червеи подриват вярата, прояждат царството.

Александър (мисли малко намръщен). Моите славни предшественици оставиха злото да порасне, да заглъхне нивата от бурени. Сега аз трябва да го чистя! Да подигам гонения, да въоръжавам умразите против мене! Това не искам. Но тия грижи настрана. Викайте играчите. (Сяда. По знака му и болярите сядат. Раксин сяда до него. Влазят отляво пет пременени селски момци и пет напети селянки, навтъкани с цветя, и се покланят до земя Александру.)

 

Явление 5

 

Горните и играчите, после телохранител

 

Александър (на селянките). Да живеете, хубавици мои! Какви красни моми ражда нашата хубава земя, както ражда и дивни юнаци.

 

Музиката отдясно, невидима, засвирва скоклива ръченица. Селяните и селянките заиграват леко и кръшно, развявайки кърпи. Прозорецът отдясно се отваря тихо и там се показва Василиса и една забулена млада жена и гледат играта. Александър клима весело на забулената жена. Няколко време играющите се въртят вихрено и играта им става по-разпалена. Двама боляри стават и зимат участие в ръченицата. Останалите пляскат с ръце в такт на музиката. Александър гледа засмяно играющите, па най-после им махва. Те спират, също и музиката.

 

Александър. Да сте живи! (Селяните и селянките му се покланят и се нареждат отдясно и ляво. Виночерпците поднасят вино Александру в златна чаша, а на болярите в сребърни.)

Болярите. Да живее царят!

Александър. Здравейте и вие, другари! (Пият.)

 

През всичкото това време Раксин стои строг и мълчалив. Отдясно влазя един телохранител.

 

Телохранителят (покланя се). Велики господарю! Кастрофилакт Евстратий е дошел от Търново.

Раксин (трепва безпокойно). Свършено е!...

Александър (очуден). По това време? Да влезе. (Телохранителят излазя. Александър към Раксина.) Какво ще се е случило в Търново ?

Раксин. Вероятно пожарът го наближава...

 

Влазя из гората II куманец запъхтян.

 

Явление 6

 

Горните и Евстратий

 

Александър. Какво има, кастрофилакте?

Евстратий. Голямо нещастие, господарю: госпожа Сара я грабнаха тая нощ...

 

Общо смущение. Раксиновото лице светва.

 

Александър (смаян). Сара?

Евстратий. Да, разбойници нападнаха Ароновата къща, убиха двамата войника на портата, разтършуваха къщата и отвлякоха Сара в планината.

Александър. Ти сънуваш ли?...

Евстратий. Велики господарю! За жалост, това е самата истина. Аз изпратих силна конна потеря по разбойниците, за да отнемат госпожа Сара от ръцете им, а сам побързах да ти обадя за нещастието. Прощавай, господарю! Никой не се надяваше за подобна смелост. Убили и един евреин.

Александър (сепнато). Кой?

Евстратий. Някой съсед, който проникнал в двора.

Александър (безпокоен). А Арон и жена му?...

Евстратий. Намерихме ги с вързани уста и полумъртви от страх. Ни една дума не можаха да кажат. Оставих ги тъй. Сара отвлекли в планината.

Александър (гледа го вторачено и спокоен). Кастрофилакте, вечеря ли добре?

Евстратий (смаян). Царю, аз не пия!

Александър. Вечеря ли?

Евстратий. Не съм. При такава случка как можах...

Александър. Иди долу да се нахраниш, па си почини добре, а утре ще ни придружиш на лова.

Евстратий (коленичи). Ако разбирам добре, под твоите шеговити думи се крие ужасен царски гняв. Прости, господарю, че не можах да предвидя, за да запазя госпожа Сара!

Александър (дига го и го тупа по рамото усмихнат благодушно). Не се плаши, любезни кастрофилакте! Ти си верен служител и аз ти благодаря. (На слугите.) Вино!

Раксин (на себе,си). Александър показва невероятно самообладание.

Евстратий. Царю, ти ми даваш пример на велика душевна твърдост. Аз не знам... Аз не мога да повярвам. Ти ме питаше дали сънувам... Да, чини ми се, че сънувам. (Слугите поднасят вино и поднасят всекиму.)

Александър (дига чашата си). Да пием за драгоценното здраве на Сара! (Пие.)

Раксин (дига чашата си). Аз дигам радостна здравица за царя и за царството. (Пие.)

 

Другите боляри държат чашите втрещени. На Евстратий се разтреперва ръката и чашата се изсипва.

 

Александър. Защо не пиете? Успокойте се: бог закрили Сара. (Вика към прозореца отдясно.) Драга моя гълъбице, отбули се!

 

Всички очудено устремяват очи към прозореца. Там сега Сара, сияюща от красота, гледа усмихнато.

 

Александър. Бог закрили Сара, боляри!

 

Раздават се ликующи викове: „Да живее Сара!“ „Да живее царят!“ „Бог е велик!“ „Да е честито!“

 

Александър. Благодаря ви, боляри, за радостта! (Болярите пият. Раксин остая вкаменен.)

Александър, Нека влязат куманките!

 

Влазят пет млади и хубави куманки в яркоцветни шалвари, в сърмени зелени елеци с широко пуснати отзад коси. Музиката засвирва куманска игра. Куманките се завъртяват вихрено, тресат си снагите в сладострастни положения. Играта трае няколко време при общо мълчаливо възхищение. Само Раксин стои вкаменен, вперил очи в Сара. Слугите пак поднасят вино. Всички вземат чаши, освен Раксин.

 

Александър. Раксине, пий! (Зима и сам му поднася чаша.)

Раксин (зема чашата и я фърля на земята). Аз не ща да пия!...

 

Музиката и играта престаят.

 

Александър (очуден). Какво значи това?

Раксин (гледа захласнат към Сара).

Александър (гневно). Ти полудя, защото виждаш Сара спасена?

Раксин. Не виждам Сара, Александре, а виждам нещастието на царството! Виждам, че бог в гнева си ни оставя. (Гърмотевица.)

Александър. Раксине, запретявам ти!

Раксин. Не, ще говоря! Тежко е на моята стара душа. Черен гледам утрешния ден... Чуваш ли бурята, дето гърми навън?... Иде друга буря, която свирните и шумният пир в тоя дворец не оставят да се чуе... Там има пожар — по-страшни пожари стават в Долня земя. Тук куманки се кълчат, там нашите жени, сестри и дъщери се безчестят и робят; тука смехове, там плачове; тука миризми от цветя и от вино, там задушливият дим от пожарите, вони от труповете. Трябва да ратуваме — ние пируваме...

Александър. Раксине!

Раксин. Отслабна твоята ръка, царю! Изнеженост и иезгрижие измекушавиха твоето мъжко тяло; забрави ти народа си, който те повика да го браниш. Не старост, а виното и жените убиха силите на някогашния Александър. Не се въси, а слушай, Александре, откровеното слово на един стар твой служител! Аз не бих заслужавал уважението ти, ако ласкаех твоите слабости, делейки с тебе чашите и безумствата на веселото пиршество. Разгони тия разпуснати хора и поведи юнаците, които с меч и копие искат да вървят срещу неверниците! Отърси от себе си сластолюбивите слабости, пропъди тая еврейка и мисли за България!

Александър (гневно). Раксине, излез! (Раксин излиза бързо.)

V болярин. Той е луд!

Александър (усмихва се). Той вижда бури и ужаси, аз виждам слънце. (Погледва Сара, па дава знак надясно. Музиката гръмка и куманките пак заиграват вихрено. Кръгозорът цял свети от пожар.)

 

Завеса

 


напред горе назад Обратно към: [Към пропаст][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух