напред назад Обратно към: [Към пропаст][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Действие четвърто


Александър

Раксин

Теодора

Сара

Красимира

Василиса

Стана

Мара

Драган

Рад Лупу

Двама евреи-джелати

 

Част от градината на Царевец. Моравка. Явори и брястове засенят я отляво. Шубръки отдясно. Едно мраморно кладенче шурти. Две градински пейки отсам до шубръките. В дъното, между тях и дървесата, се вижда част от стената на Царевец, до която се долепя моравката. На стената, която от тая страна е висока около половин метър, се виждат няколко от зъбците й и издълбани стъпъла между тях за бранителите. Една кула с машикули се полузатулва зад дърветата отляво. Зад стената се види, както и във второто действие — Трапезица.

Отдясно влазят Теодора и Красимира и идат бавно насам.

 

Явление 1

 

Теодора и Красимира

 

Красимира (като се озърта). По-полека, царице, не трябва никой да ни чуе, нито да ни види, че приказваме заедно.

Теодора (тъжно). Ох, виждам, че бог ме е напуснал. Хубавият ни план, така чудесно скроен от тебе, не сполучи. (Сяда на пейката.)

 

Василиса си подава главата зад шубръките я слуша.

 

Красимира. Не бог, а проклетата случайност, царице. Мислехме ли ние, че тая нощ Сара ще отсъствува от бащината си къща, когато винаги нощуваше там при Александровото излазяне из Търново? Можеше ли да се съмнява и Рад Лупу, че Сара не е тая, когато пазеха на вратнята войници, и че изважда из тъмнината вместо Сара женената й сестра Ревека, дошла случайно или нарочно да спи там, и която тъй много прилича на сестра си и по снага, и по глас?

Теодора. Да, само по съмване клетият момък видял заблуждението си и пуснал назад пленницата. Напразно само отидоха жертва бедните двама войници и евреинът. Боже, и аз съм виновна в това!

Красимира. Хитрият Александър е предчувствувал тоя път опасността за еврейката си и наредил в закрита колесница, заедно с Василиса, да я откарат тайно в горския дворец. (Сърдито.) Да, той ни изигра, но ние не сме победени, царице. Поне аз не се считам победена.

Теодора. Няма ли да паднат подозренията му върху нас ?

Красимира. Ние сме потулени от тях. Той сега знае от Ревека, че Рад Лупу е грабителят. А Рад Лупу сега е далеко. Шест дена оттогава.

Теодора. Слава богу, че той поне е спасен.

Красимира (живо). Ще се борим пак, царице, ако не за друго, то поне да си отмъстим.

Теодора. Ах, недей вече!... При това Сара сега още по-добре я пазят.

Красимира. Не, с Александра ще се борим. (Озърта се предпазливо.) Слушай: Александровото решение да се ожени за Сара е възбудило негодувание между болярите. Те са възмутени много от новината, че Сариния син ще бъде престолонаследник. Царят не може да влезе в брак с тая еврейка, докато не се съгласи великият болярски съвет. А Раксин е надумал великите боляри да не отстъпват. Александър по-лесно ще падне, отколкото да съкруши волята на великите боляри. И аз работя тайно между тях. Само няколко от тях се колебаят още. Но и тях ще привлечем. Александър ще падне... Искам да отмъстя! Искам да отмъстя на Александра, чуваш ли, Теодоро? Аз изпих чашата на огорченията до дъното и сега жадувам да вкуся от сладкия нектар на отмъщението, да видя Александра унизен, прогонен, нещастен скитник или пък да видя главата му, че пада под меча на убиеца!...

Теодора (простира ръката си към лицето й уплашено). Мълчи!

Красимира. Ти трябва да слушаш, царице, ти си свързана с мене чрез умразата и затова и ти си в заговора, без да щеш. Той те не жали, не го жали! Ти сто пъти повече си оскърбена от мене. Той ти уби сърцето и гордостта, той ще ти наложи вместо тая златна корона черната монахинска забрадка и от тоя светлив палат ще те прати в една тъмна килия. Твоите синове той ги прогони във Видин по искането на Сара. Не твоят Иван Асен, а синът на еврейката престол ще наследи... Мрази го, той е твой пъклен враг: бъди мъжествена. Под краката Александрови гроб се копае. И ние ще възтържествуваме, Теодоро! И като бъде смазан Александър, ще бъде смазана и еврейката. О, каква сладост за мене!

Теодора (гледа я поразена). Ти си страшна!

Красимира. Да, аз съм зла, зла, зла! Бъди и ти зла към злия. Аз лицемерех и се показвах доволна от съдбата си. Подир, като ме заряза, аз лицемерно приятелствувах със Сара и й се усмихвах; усмихвам се и на Александра — чуеш ли? — когато в душата ми клокочи пъкълът, само за да бъда в палата, за да ги приспивам. Да си отмъстим! За тая цел аз няма да пожаля нищо, аз ще презра всички премеждия. За да спечеля и другите силни боляри, аз ще ги омагьосвам с усмивките си, ако е нужно, ще ги купя с цалувките си, ще им дам тялото си!

Теодора (смаяна). Красимиро!

Красимира. Но помогни ми и ти, царице. Не се покорявай, не отстъпвай малодушно, не отивай доброволно в мънастира. Нека Александър направи грубо насилие над тебе и със стражари да те изпъди като една слугиня оттука. Народът те обича, болярите те почитат, нека твоите страдания уголемят негодуванието им. Не е доста да бъдеш жертва, стани мъченица за българския престол, който Александър заплашва да опозори с тая нищожна еврейка.

Теодора. Ох, вече правя това, аз те послушах... Аз днес обявих Александру, че само във вериги може да ме изкара оттука. Нека види народът как правят с царицата му, с щерката на Иванка Басараба.

Красимира. Благодаря ти, но постоянствувай.

 

Влазя отдясно Мара.

 

Явление 2

 

Горните и Мара, после Стана

 

Мара. Господарке, грозно нещо се е случило.

Теодора (стреснато). Що има?

Мара. Рад Лупу го фанала потерята и го довела в двореца тая нощ.

Теодора и Красимира (уплашени). Ах!

Мара. Предал го някой от другарите му кумани. Царят го изпитал тая заран в кулата.

Теодора (ниско на Красимира). Красимиро, загинали сме!

Красимира (ниско на Теодора). Рад Лупу няма да изкаже.

Теодора (плачевно). Загинал, загинал! И по моя вина!

 

Влазя Стана

 

Явление 3

 

Горните и Стана

 

Стана. Царице, Рад Лупу бил осъден на смърт!

Теодора. Велики боже! Какво да сторя!

Красимира. Изказал ли е нещо?

Стана. Протокелиот Драган бил на разпита му. Рад признал пред царя и съдиите вината си. Всякак го силили да обади други някого, но той не обадил никого.

Теодора (в ужас). Ще умре, ще умре!

Стана. Царят обещал, че ще му подари живота и свободата, само ако изповяда, че царицата го е пратила да грабне Сара — царят подозирал царицата! Но той казал, че царицата е невинна, че тя нищо не знае.

Красимира. О, благородно сърце!

Теодора. И осъден вече!

Стана. И помисли си, най-страшната смърт: да бъде фърлен от двама евреи-джелати от тая стена в пропастта на Янтра, както наказват големите държавни престъпници.

Красимира. Ужасно.

Теодора. Не, не бива да умре! Аз сама ще призная. Той е невинен! (Тръгва.)

Красимира (задържа я). Господарко, ти се погубваш! (На себе си.) Трябва по-скоро да видя Сара. (Излазя отляво.)

 

Влазя Драган отдясно.

 

Явление 4

 

Горните (без Красимира) и Драган

 

Теодора. Протокелиоте, кажи на царя, че моля да ме приеме веднага.

Драган. Слушам, господарко, но ако е да молиш за Рад Лупу — безполезно е. Той е осъден безвъзвратно. Царят не се повръща от думата си. Бедният момък, колко ми е жал за младостта му! При всичките увещания, заплашвания, Рад Лупу упорствува. „Аз, каже, съм виновен, никой друг не знаеше. Готов съм да умра“. Но най-лошото е, че той говореше опасни думи, за да намали греха си! Той твърди, че е искал да се ожени за Сара! Да се ожени за годеницата на Александра! Нещастникът, да беше казал, че иска да я убие, нямаше така да разсърди царя! Вие знаете как Александър люби Сара, как страшно я ревнува! Но той му не повярва, той не повярва на такава дързост... Тъй или инак — Рад Лупу е загинал. Колко свят се трупа вече по стените и по кулите на Трапезица, за да гледа страшното зрелище.

Теодора. Виж по-скоро Александра. Измоли да ме приеме.

Драган. Царят е тука в градината. Почакай, господарко. (Излазя отдясно.)

Теодора. Да го спася, да го спася! А аз нека пропадна. (Сяда пак и си затуля лицето с ръце.)

 

Влазят отляво, в дъното, Сара и Красимира.

 

Явление 5

 

Горните (без Драгана), Сара и Красимира

 

Сара (наднича над стената, па се извръща). Как е дълбоко тука! Каква пропаст! Янтра шуми долу. И по стените на Трапезица колко свят.

Красимира. Оттука ще фърлят Рад Лупу. (Подава й едно цвете.)

Сара (зима цветето). Какво хубаво цвете! (Мирише го.)

Красимира. Моята царица е по-хубава от най-красните цветя...

Сара (гледа към запад). Гледай, Красимиро, как чудесно захожда слънцето сред пурпурно светли облаци.

Красимира (гледа Сара). Аз се покланям само на възходящето слънце.

Стана (низко на Теодора). Царице, ето Сара. Не бива ли да я помолим да се застъпи пред царя за бедният Рад Лупу?

Теодора. Не ща, не искам да я видя. Аз ще моля Александра.

Стана. Позволи на мен... Да опитаме... бедният момък. (Отива към Сара и я фаща за ръцете умолително.) Саро, ще те моля... моли царя да подари живота на Рад Лупу. Моли го, Саро! Той не е виновният... Заклевам те в мъките, които си причинила на царицата, в сълзите, които си я накарала да пролива, и в короната, която ще мине на твоята хубава глава, смили се за нещастния момък и моли царя за него. Ти си сега най-силна и една можеш да говориш на Александровото сърце, ти можеш да го запалиш и смекчиш, той може на цял свят да откаже, тебе ще послуша. Защото те люби! Една думица, Саро, и ти си спасила Рад Лупу.

Сара (студено). Стано, аз нямам обичай да се бъркам в работите на царя. (Като гледа Теодора.) Това и не прилича на „слугиня“. (Отдалечава се.)

Теодора. Жестока еврейко!

 

Влазят Александър и Драган.

 

Явление 6

 

Горните, Александър и Драган

 

Александър (към Теодора сухо). Аз ти дойдох на крака. Какво имаш да ми кажеш?

Теодора (пада на колене пред него). Помилвай го, Александре! (Плаче.)

Александър.  Аз мислех, че ще ми говориш за себе си.

Теодора (става и скопчва ръцете умилително). Подари живота на бедния момък. Аз съм готова сега да изпълня волята ти, аз отивам с радост в мънастирската килия и те освобождавам от мене си. Но Рад Лупу нека остане жив.

Александър (сурово). Ти ще идеш в мънастира, защото аз искам това, а Рад Лупу ще иде на смърт, защото законът иска това.

Теодора. Но той не е виновният, аз съм виновната.

Александър. Ти?

Теодора. Всичко той направи по моя заповед, по моя молба. Аз му дадох и парите, за да наеме хората. Погуби мене, но прости него; видиш, той е само покорен изпълнител на моята воля. Той е почти невинен. Обещай ми, обещай ми, Александре!

Александър (навъсен). Ти лъжеш! Ти набеждаваш себе си, за да го спасиш от заслуженото наказание.

Теодора. Не, аз го накарах, аз му подарих за награда моята огърлица. Виж, аз я нямам на врата си от шест дена насам.

Александър (очуден). А, вярно ? (Гледа я няколко време.) Подир това ти нито една минута не можеш да останеш в палата ми. (Към Драгана.) Протокелиоте, разпореди да се отведе веднага с колесница нейно величество в мънастира Света Богородица. Колесницата да бъде закрита.

Теодора. Отивам, отивам. Но обещай ми помилването на Рад Лупу.

Александър  (мисли малко). Добре, когато ми обадят, че си в мънастира, Рад Лупу ще бъде помилван.

Теодора. Дай ми твоята царска дума.

Александър. Давам ти я.

Теодора. Благодаря, великодушни Александре. Прощавай навеки.

 

Излази отляво, поддържана от Драгана. Мара и Стана я последват плачешком. Александър ходи замислен. Влазя Раксин

 

Явление 7

 

Александър и Раксин

 

Раксин (развълнуван). Царю, ти изпъди Теодора?

Александър  (натъртено). Да.

Раксин. И ти ще погубиш Рад Лупу?

Александър (навъсено). Раксине, от три месеца насам ти си непоносим. Твоето прямодушие отива до дързост и твоята твърдоглавост ми става нетърпима.

Раксин. Александре, аз виждам бъдащето. Страстта към Сара е замъглила разсъдъка ти. Лоши дни готвиш за царството, грозни примери на съблазън даваш на забъркания народ. Когато вярата е разклатена от еретици, ти издигаш една еретичка на трона. Когато турците в Долня земя горят и пленят нашите села, ти сватбуваш. И когато държавата има нужда да бъде силна и съединена, за да посрещне опасностите, ти фърляш в нея семе за раздори и слабост. Пази се: ветрове сееш, бури ще жънеш.

Александър. Престани да грачиш, зловеща врано!

Раксин. Не грача, а рева, да ме чуеш... Александре, истина ли ти си дал тържествена клетва на Сара, че ако ти роди син, той ще наследи престола?

Александър. Да. И това ще стане.

Раксин. Александре, какво правиш? Ти готвиш за царството крамоли и гибел подир смъртта си. Помисли за проклятията на цял народ във вековете.

Александър. Раксине, не желая да те слушам. Сара ще бъде царица и синът й мой наследник. Това е моята воля. (Излазя сърдит отляво.)

Раксин. Не, аз няма да допусна това безумие. Последният ми опит да го вразумя с блага реч излезе ялов. Едничка надежда ми остая волята на великия съвет. Аз ще изпреча тая воля като една скала пред него. Нека разбие в нея челото си. (Излазя отляво.)

 

Влазят Сара и Василиса отдясно.

 

 

Явление 8

 

Сара и Василиса

 

Сара (като идат насам с Василиса). Тук няма никой, казвай... (Ниско.) Та ти я видя, че приказва тайно с Теодора днес?

Василиса. Видях ги с очите си. Шушукаха се, шушукаха се... и на Красимира тъй й играеха очите... Озърташе се, за да не я види някой, че приказва с царицата.

Сара (гневно). Тя ме е лъгала? Вероломната! И какво ще са приказвали?

Василиса. Навярно зло за тебе. Някоя клопка пак ти правят... Казвам ти: Красимира е имала пръст в Рад Лупувата работа.

Сара. И какво ще се ползува Красимира, ако аз липсам?

Василиса. Ако ти липсаш? Тя остая! Тя ще ти вземе мястото. Тя ще омае пак царя със своите дяволски бурени и дяволски очи... Саро, Александър е непостоянен... И Красимира е лукава, колчем види царя, тя му се усмихва предателски и се черви, и се хили.

Сара (безпокойно). Тя му се усмихва?

Василиса. Тъй се хили сладко и го гледа с черните си очи. Бой се от тая изгора!

Сара (навъсено). Василисо, ти ме тровиш!

Василиса. За да ти отворя очите! Тая магьосница ще те подхлъзне под динява кора... Пази се, Саро!

Сара (решително). Добре! Аз още сега ще видя Александра. Да се махне, да се махне!

 

Влазя отляво Драган.

 

Явление 9

 

Горните и Драган

 

Драган. Чухте ли новината?

Сара. Какво?

Драган. Ухото на един царски човек подслушало разговора на Красимира с един болярин. И от този разговор излязло, че и Красимира имала пръст в Рад Лупувата работа... Даже повече, тя нагласила тая работа.

Сара. Ах!

Василиса (на Сара с тържествующ вид). Какво ти казваше Василиса?

Драган. Но човекът чул още по-грозно нещо: Красимира ходела между болярите и ги насъсквала против царя... Сега я търсят под лист. Щом я фанат, ще бъде веднага постригана, та да бъде Теодорина другарка в мънастира.

Сара (безпокоило).  В Света Богородица Темнишка?

Драган. Да, де другаде?... Да беше мъж, би изгубил главата си или би вземал пътя, който подир малко ще вземе Рад Лупу към Янтра... Но за жена това е наказанието. А като за Красимира — млада, хубавица и световна жена, то е най-страшно наказание... (Излазя отляво. Влазя Красимира отдясно.)

 

Явление 10

 

Горните (без Драгана) и Красимира

 

Красимира (уплашена, спуща се към Сара). Саро, спаси ме! (Фаща я за ръцете умолително). Царят ме дири... Аз съм в опасност... Аз постъпих коварно, Саро, аз съм престъпница и пред тебе. Но ти си жена и ще разбереш сърцето ми... и кое ме тикна към тия работи.

Сара (престорено). Знам всичко, драга Красимиро, и те прощавам, за мене си. Но Александър няма да ти прости.

Красимира (разплакана). Той ще ме покалугери, Саро, ще почерни моята хубост и младост за цял живот. Ох, не ща калугерица! Спаси ме, измоли прошка. (Пада пред краката й.)

Василиса. Клета Красимиро! Да беше само покалугерянето! Не, царевият гняв е страшен... Той решил да заповяда да те жигосат с нажежено желязо по двете бузи, да ти острижат косата и да те затворят във Видинската крепост до живот. Ох, той никого не жали.

Красимира. Не ща, не ща! Ужасно... Да ме жигосат? И крепост до гроб! Милост! (Прегръща Сара.)

Сара. Само едно спасение има: бягство.

Красимира. Ще бягам!

Сара. Бягай от Търново, бягай от царството, далеко, дето Александровата ярост да не може да те стигне.

Красимира. Ще бягам, ще ида в гръцка земя. Там имам роднини... Но ти помогни ми. Спаси ме.

Сара. Идат някои. Влез пак в шубръките и се скрий. Скоро ще мръкне. Аз ще те изпратя предрешена с верни хора до границата.

Красимира. Спасителко, благодаря ти!

 

Бързо излазя.

 

Василиса  (гледа е нямо възхищение Сара).

Сара. Нека бъде по-далеко. Света Богородица Темнишка е много близо до Царевец; тая лукава жена пак би била опасна за мене. Сега остая Раксин, когото не мога да търпя. (Отдалечават се.)

 

Отдясно влазят Александър и Евстратий

 

Явление 11

 

Александър, ЕвстратийСара и Василиса

 

Александър (на Евстратия). Нареди да се пръсне известие из града за Теодориното грозно престъпление. Нека видят каква светица е тя.

Евстратий. Слушам. Това е много добро, защото всичкият народ я жали като невинна жертва на твоята жестокост.

Александър. Нека сега види какво чудовище съм търпял под покрива си.

Евстратий. И Рад Лупу?

Александър. Аз ще го простя.

Евстратий. Ти ще простиш Рад Лупу?

Александър. Обещах това на Теодора тържествено, като цена на самопризнанието й.

Евстратий. Царю, това е неблагоразумие. Тоя смел и вероломен човек е опасен на свобода. Който веднаж е изневерил царя си, ще изневери и втори път.

Александър (мисли). Ти ще го отпратиш във Влашко. Красимира в мънастир. В петък ще се покръсти Сара. В събота ще свикам великия болярски съвет, а в неделя ще бъде сватбата ми.

Евстратий. Великите боляри са против.

Александър. Аз ще ги сломя. Потоп да стане — Сара трябва да бъде царица. А патриархът?

Евстратий. И той бил против. Заплашвал, че ще те отлъчи от църквата, както някога патриарх Иоаким стори с цар Георгя Тертера.

Александър (гневно). Нека се опита. Скалата, от която Иоаким полетя към Янтра, още стои на мястото си... А народът?

Евстратий. Сѐ роптае.

Александър. И защо роптае тая глупава сган?

Евстратий. Главно по причина на еврейския род на Сара.

Александър. Не е тяхна работа. Аз правя тъй, както мен е угодно. Аз презирам мнението на тая тълпа. Ней трябва вино или бич...

Евстратий. Имаш право, велики господарю. Твоята царска воля стои над всичко.

Александър. Да, моята воля! Извън моята воля нищо не съществува. Само един бог стои над нея.

Евстратий (след известна нерешителност). Боят се още от крамоли в царството подир твоята смърт.

Александър. Нека се не грижат. Аз нямам намерение да умирам скоро... При това сина си Асеня приживе ще задоволя. И той ще царува. Ще му дам Видинското царство. Видинското царство е моя бащиния: аз го слях с България, аз мога да го откъсна. Това обадих и на болярите.

 

Явление 12

 

Александър и Сара

 

Александър (съглежда Сара и отива към нея). Драга Саро, ти си вече избавена от Теодора, ще се избавиш с Красимира, тая сплетница. А Рад Лупу изгонвам за Влашко.

Сара. Ти си много милостив.

Александър. Утре ще приемеш светото кръщение.

Сара. Аз ти казах, че съм готова.

Александър (гледа я изпитателно). Готова и със сърцето ?

Сара. И със сърцето, и с душата. Аз обичам вашия Христос.

Александър. Защо?

Сара. Защото тебе обичам... Обичам и църквите ви.

Александър. Искрено?

Сара. Да, защото в тях се моли моя цар. (Галено.) Ние ще посещаваме мънастирите, нали? Аз ще им раздавам дарове.

Александър. Това е добро. Евреите те мразят, направи българите да те обикнат. Да обикнат и да почитат новата царица, която ще им даде наследника на престола...

Сара (прегръща го). Велики царю!

Александър. Ще бъдеш преименувана Теодора — „Дар от бога“ — това име много ми се ревне. И в палата царицата е пак Теодора. Заменява се само кокошката с гълъбица... (Гледа я втренчено.) Но ти си тъжна пак?

Сара (печално). В тоя светъл палат има един облак още.

Александър (живо). Кажи: лучите на моята любов ще го разсеят. Кажи!

Сара. Господарю: Раксин!

Александър (стреснато). Раксин? (Глади я по главата.) Успокой се, драго дете. Раксин е суров и сприхав старец, но той ми е предан. Нека си гърми, нека се въси, остави го.

Сара. Аз го не ща тука. (Брише си очите.) Ти помниш в горския дворец как ме поруга. (Брише си пак очите.) Тоя човек ме плаши с гневните си погледи... Само той един в тоя палат се осмелява явно да ме презира.

Александър. Но разбери, драго дете, великият логотет и към мене е груб, но той ми е ценен и умен съветник. Заслужил ми е... Аз го почитам.

Сара. Той ми е по-страшен от всичките... Аз те обичам, Александре, ако и ти ме обичаш, махни го. (Брише си сълзите.)

Александър (гледа я сериозно). Не плачи, и тая жертва ще направя за тебе... Раксин ще отстраня от палата. Отстранявам го дотогава, докогато ти желаеш.

Сара (фърля се на врата му). Велики господарю! (Гледа го умилно в очите.)

Александър. Искам в тия чудни очи занапред да блестят не сълзи, а само зарите на радостта... Видиш ли колко е силна моята любов към тебе? Аз въоръжих против себе си духовенство, боляри, народ и всичко ще сломя, само тебе да възкача на престола. Ти си сега за мене и славата, и царството. Развълнувано море от умрази ме заобикаля, само твоята любов ме крепи и носи над вълните му. Ти си моето щастие, моето слънце.

Сара.  Аз съм вечно твоя робиня, царю.

Александър. Ти си моят кумир и моята царица. Ти ще осветляваш палата ми, ти ще осветляваш душата ми. Никога девойка като тебе не е отивала толкова високо. Иди си сега, царице моя, защото ще изпитвам пак разбойникът. Иди си, моя царице. (Цалува я по челото. Иде насам. Сара излазя с Василиса отляво. Отдясно войници въвеждат Рад Лупу вързан, а след тях двама джелати евреи. Те го качват на едно стъпало между зъбците на стената.)

 

Явлениие 13

 

АлександърЕвстратий, Рад Лупувойниците и джелатите, после Драган

 

Александър. Рад Лупу, твоята безумна упоритост те докара до тая стена. Но жалостта на царицата те спасява. Теодора изповяда онова, което криеше, за да измоли живота ти.

Рад Лупу. Не, царю, тя е невинна! (Влазя Драган.)

Александър (сърдито). Мълчи, аз не те питам за нея. Кажи истината: къде искаше да денеш Сара? Да я удавиш в Дунава? Да я продадеш във Влашко на татарите?

Рад Лупу. Не. Аз щях да се оженя за нея там.

Драган  (ниско). Безумни момко, ти се погубваш.

Александър. Ти? Да се ожениш за моята годеница? Как? Ти не искаше просто да я премахнеш — а да я вземеш за жена?

Рад Лупу. Заклевам се в честния кръст господен, царю, аз имах честно намерение: да я направя християнка и да се венчея за нея.

Александър. Защо?

Рад Лупу (след колебание). Защото я обичах...

Александър (няколко време мълчаливо го стреля със запалени погледи). Как, ти я обичаше?

Рад Лупу. Да.

Александър. А тя обичаше ли те?

Рад Лупу  (мълчи).

Александър. Кажи, обичаше ли те?

Рад Лупу  (мълчи).

Александър.  Кажи!

Рад Лупу.  Да.

Александър (на джелатите). Фърлете го! (Джелатите бутат Рад Лупу от стената.)

 


напред горе назад Обратно към: [Към пропаст][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух