напред назад Обратно към: [Тъгите на България][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Пролет


Сладко вече греят

пролетни зари,

миризми се леят

и зефири веят

в младите гори.

 

Реки зашумяват

в пресните треви,

животинки шават

и цветя подават

своите глави.

 

В гори шумни, гъсти

птичките цвърчат,

по пашите тлъсти

агънца чевръсти

блеят и търчат.

 

Пъстри пеперуди

лутат се навред;

мравката се труди,

пчелите кат луди

тичат зарад мед!

 

Щъркелът се връща

от чужди страни,

лястовичката съща

в ланската си къща

пак се настани.

 

Естеството цяло

веке се засмя;

всичко оживяло,

всичко е запяло -

небе и земя.

 

Върхът на Балкана

още се белей

в зимна си премяна:

там бучи бурана,

тамо мраз владей!

 

Но и в тез премежди

там, из буйний сняг,

цветя ще съзреш ти

кат наште надежди,

изникнали пак!

 

8 априлий 1877

 


напред горе назад Обратно към: [Тъгите на България][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух