Обратно към: [Тъгите на България][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Сладко вече греят

пролетни зари,

миризми се леят

и зефири веят

в младите гори.

Реки зашумяват

в пресните треви,

животинки шават

и цветя подават

своите глави.

В гори шумни, гъсти

птичките цвърчат,

по пашите тлъсти

агънца чевръсти

блеят и търчат.

Пъстри пеперуди

лутат се навред;

мравката се труди,

пчелите кат луди

тичат зарад мед!

Щъркелът се връща

от чужди страни,

лястовичката съща

в ланската си къща

пак се настани.

Естеството цяло

веке се засмя;

всичко оживяло,

всичко е запяло -

небе и земя.

Върхът на Балкана

още се белей

в зимна си премяна:

там бучи бурана,

тамо мраз владей!

Но и в тез премежди

там, из буйний сняг,

цветя ще съзреш ти

кат наште надежди,

изникнали пак!

8 априлий 1877

Обратно към: [Тъгите на България][Иван Вазов][СЛОВОТО]