Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Спи девойката красива,

спи във сладостни мечти,

но сърце й не заспива,

то е будно и тупти.

Нейното лице веднага

тихо се зарумени,

тя ръката си протяга,

нещо за да отстрани.

Виж, как тя се поизвива,

силно дъха и завчас

със ръце гърди покрива,

нещо бъбли с полуглас.

Да, тя бъбли, тихо шушне,

тъй зефирът си мълви

листове кога полюшне,

ил високите треви.

Тоя шепот да опиша

никога не щъ умя:

тук, приятелю, въздиша

млада, хубава мома,

що в съня си чуден, златен

гледа сладостни неща –

че един младеж приятен

я цалува по уста.

И която без да иска,

пълна с упоенье тук,

до гърдите си притиска

тоз безплътния съпруг.

О, блазе й, че сънува

такъв сън безценен, мил!

Ала по-блазе томува,

който го е причинил!

Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]