Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]

Ето стаята любезна,

дето грацийте се кичат.

Колчим тук самичък влезна

сладки мисли ме увличат.

Всичко тука ми разказва

зарад мойта хубавица,

дъхът й тук се запазва,

тук е нейната душица.

Ей туй светло огледало:

нейний лик се там усмихва.

То съвет й бе давало,

за да става по-красива.

Ето тия огърлици,

що на шия й висеха

и албастрени гърдици

най-пленително красеха.

Ей корсета безполезни,

гръд разкошна кой пристяга,

тез чипичета любезни,

де крачето й се слага.

Тез цветя и тез труфила,

що накичваха приятно

нейната главица мила,

още дъхат ароматно...

Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]