напред назад Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Де е моя рай


Истина е, другий свят

малко още е познат,

затуй в други стари басни

нека днес да полетим

раюве да навестим,

може би и по-прекрасни.

 

      Вий ще мрете, с тъжен глас,

казва Питагор на вас,

но вий пак ще се родите

и пак тук ще се живей.

Пак ли тука? О недей!

Кой ти верува лъжите?

 

Твърде малко ни тешиш

с тия думи празни, голи,

като искаш да държиш

нази пак във тез неволи.

По угода ни лъжи,

или правото кажи!

 

      Тоя, който пък създаде

Елисейските поля,

по-приятен рай изля,

кат му вечен мир отдаде.

Но във тоз блажений рай

любовта не пребивава,

а тоз мир, покой без край,

най-подире домъчнява.

Без любов и в самий рай

може мъчно да се трай.

 

      Один, скандинавский бог,

на народа си жесток

в другия живот обрича

ратни подвизи, сеч, бой,

и там всяк един герой

с венци лаврови накича.

Аз почитам храбростта,

всички вий и аз желая

слава в битка да сдобийм,

ала мисля, че във рая

няма нужда да се бийм.

 

      Друга пък надежда храни

негърът заточен, клет,

кого чакат за напред

сè туй робство, се тирани.

В свойте мъки и тегла

вярва, че подир смъртта си,

ще сдобие волността си

и на родната земя

ще се върне да пирува

и пак вечно да добрува.

Аз, обаче, жив ил в гроб,

тебе искам да съм роб,

моят хубав рай е тамо,

дето тебе видя само.

 

      Да оставим Шкотский рай,

кой посреди мъглите трай

и където обитават

само сенки без тела.

Малко туй ме възхищава:

никой път не щъ желà

в броят им да се представа.

Сянка да съм ме е страх,

тя по нищо е от прах,

и телата по са харни,

в рая с тях сме благодарни.

 

Умно струва Мохамед -

със фантазия крилата -

дето казва, че с телата

ще да влезнем в оня свят.

Тамо хурии без чет,

хубавици и сладчайши,

праведните веселят,

тамо млади Фатми, Айши

с нектар вечно ги поят

и със радости безкрайни...

 

Но във тез места омайни

липсва туй, що на страстта

благородна прелест дава

и в сърца ни сладостта

до блаженство възвишава;

липсва само: любовта.

Да допълня тая нужда

либето ще водя там,

и на тая вяра чужда

рай най-чуден ще създам.

 

Ала за коя причина

ще да ходя тъй далеч?

Тоз рай чуден днес при Рина,

в тоз свят го имам веч.

 

1874

 


напред горе назад Обратно към: [Майска китка][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух