напред назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Хисарските развалини


От векове бивши скелети печални,

    стърчат тия голи стени

и будят в нас мисли и спомени жални

    за някакви минали дни,

 

когато светът е на цезари хищни

    свещеното иго носил

и гробници крепки, грамадни и пищни

    за свойта свобода градил.

 

Сега тук е пусто. В тез силни огради

    съдбата отвори пролом,

безпечно по глухите, диви грамади

    змията пълзи мълчешком.

 

Отдавна гръм арките не е разтрясвал,

    в стените див бурен вирей

и в рова дълбоки, що тях е опасвал,

    орачът пшеницата сей.

 

И векове цели погребани плуят

    край тия сломени стени,

тръби и гърмежи за бой се не чуят,

    а враните грачат едни.

 

Останки бездушни, следи запустели,

    величье зарито в прахът!

Кат гробове глухи в тез красни предели

    навявате скръб на духът!

 

И тук, де е всичко шум, хубост и радост,

    вий спите под синия свод:

едни застарели сред толкова младост,

    едни мъртви сред толкоз живот!

 

Хисар, юли 1883

 


напред горе назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух