напред назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]



Вечерният час


Ето вечерния час.

Огнений збник изпраща на нас

своята сетня, приветна усмивка,

тихо природата иска почивка,

в сладка умора и нега, и страст.

    Ето вечерния час.

 

    Сладък зефир се разлива.

Чудно листата си шъпнат свенливо

тайнствени речи, въздишки свети,

като любовници в сладки мечти,

и над вселената полусънлива

    сладък зефир се разлива.

 

    Всичко утихва, мечтай.

Млъкват и ветри, и песни, и лай;

само ручейката хладно ромони

в мрака под тъмни надвиснали клони.

Звездното небе безмълвно сияй;

    всичко утихва, мечтай.

 

    Цяла природа почива.

Млъква гората, полето заспива.

Ангел невидим в надземния шир

плува и носи услада и мир,

всичко в едно се дихание слива:

    цяла природа почива.

 

Хисар, 1883

 


напред горе назад Обратно към: [Поля и гори][Иван Вазов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух