напред назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]



Мрак


Страх ли те е от тъмното?

Да си сам, обвит в мрачни озъбени сенки дошли от невидимото?

Не се ли боиш, че може светлината да не те докосне повече?

Че мракът я е изял цялата?

Че слънцето ще закъснее?

Всички малки и големи черни отражения, измислени или истински неща от нищото се плъзгат навсякъде със злобен кикот, закриляни от майка им тъмнината.

Те се увиват около треперещата ти душа.

Не те ли е страх? Не ти ли е студено?

Връщат се към първичното, там от където идваш, там накъдето вървиш безпомощен и затварят този омагьосан кръг...

Седиш сам, изоставен от слънцето, което ти толкова обичаше, и детските ти страхове се връщат в очите ти. Искаш да крещиш, ала се ужасяваш от мисълта, че тя ще влезе в теб след писъка и ще те погълне отвътре. Тъмнината...

Страх ме е... Студено ми е...

Цялата тази бездна мрак в душата ми ме ужасява и притиска в един малък абсурд. Всички плесенясали и вековни кошмари, не само мои, но и на всички предишни обвивки на душата ми, се обличат в реалност...

Страх ме е от тъмното... От тъмното в мен... От онова "аз" в мен, което жадно пие от щастието ми и ми оставя празнотата. Черно в белотата.

Зла усмивка в сълзите...

Те излизат от очите ми...

Вселяват се в истинското и го изгарят в прокълнат пламък. Страх ме е...

Прегърни ме, освети този ужасен, непредсказуем мрак в мен, който все повече ме обгръща и накрая ще потъна в него загубена, забравена...

Прегърни ме...

Ако можеш да изчакаш изгрева с мен...

Ако не те е страх от тъмното...

 


напред горе назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]

 

© Ина Л. Герджикова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух