напред назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]



Любов


Не вярвам в любовта...

Не и в тази, която изпитвах някога към теб.

Не и в тази, която събира хората до края на дните им - и в безлунните нощи, и в неслънчевите дни, в болката и в радостта, в полета и в падението.

Не и в тази, която те кара да желаеш цял живот да държиш ръцете на един човек, да заспиваш до него всяка нощ. Да го търсиш в цялото си отредено време на земята и дори да го намериш, той да не те обича по същия начин.

Тази любов, която те зарежда с желанието да го слушаш безкрайни часове, да вярваш в него и да знаеш, че и двата ви живота взети заедно няма да ви стигнат.

Да жадуваш вечно прегръдките му и нищо земно да не може да ви раздели.

Онази любов, която те кара да плачеш, когато го изпращаш с дъжда, която ви закриля докато танцувате върху лунната светлина. Онази любов, за която не трябват думи, а само вдъхновение...

И когато е така - светът е само за двама. Тя е света...

Любовта, за която се хвърляш в огъня, за която си готов на всичко.

Тази любов не е за хората - тя е изцяло магия...

Не зная дали ти или аз ще я срещнем някога. Ти вярваш в нея? Аз не.

А обичал ли си някога така? Така че нищо да не може да спре полетът ти към този, който обичаш? Обичал ли си с тази любов? Кълнял ли си се с всички думи и във всичко? Крещял ли си от болка? Умирал ли си с мълчанието? Молил ли си се на колене да те пощадят - теб и тази любов?

*

Аз обичах някога така!

И сега съм обречена да не мога да обичам...Никога пак така...

Ала сега всичко е минало.

Не вярвам в тази любов!

 

А друга няма...

 


напред горе назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]

 

© Ина Л. Герджикова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух