напред назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]



Когато...


Когато вярвам в нещо, предпочитам да се отрека...

По-добре да го забравя - за него ще бъдат сълзите ми...

Когато някой ме чака, предпочитам да не отида. Да избягам заедно с вятъра, а птиците да покрият следите ми...

А щом трябва да си тръгна, по-скоро ще остана - невидима, неканена.

Да чуя думите, които не виждам през деня...

Когато се усмихвам, значи ме боли. а в мълчанието ми оттеква ек на писък, и ярост, на плач.

Когато ми липсваш, те гоня. Когато сбъркаш - забравям те; ала когато си тръгнеш, очакването, че ще се върнеш умира заедно с мен.

Дърветата ще ме оплакват и ще ронят листа за мен посред лято.

Предпочитам да се отрека, вместо да повярвам.

Защото светът е нарисуван с акварел, а навън вали.

И всеки цвят се стича със сълзите ми. Облаци от колебания хвърлят сянка върху душата ми. Не мога да избягам от разочарованията си. Затова и ще се скрия от вас.

Не казвайте нищо - сама ще си тръгна. Не ме помнете, и аз ще ви забравя. Вие сте всичко, което не бих могла да поправя по грешния си път и мечтите - грешки. Защото явно е грях, че се стремя към светлината и че искам само топлина. И явно е грях да обичаш и да искаш и теб да обичат.

Горчилка, страх, съмнения, несбъдвания, копнежи тръгнали си с нощта - това е всичко, което остана в мен...

Затова когато вярвам в нещо, отричам го...

Когато някои ме чака си тръгвам, когато сбъркаш, те оставям.

А когато обичам...

 


напред горе назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]

 

© Ина Л. Герджикова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух