напред назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]



Раздяла


За теб си мисля от сутрин до вечер, а знам че не трябва...

Тичам с разрошени коси след миналото, искам да върна времето, но знам че не става...

Знам, че ние избрахме съдбата и пътищата, и дните самотни, и мъртвите нощи. Спомените - забравени, чувствата - отречени. Знам, но от този ден, в който те оставих сам, там където пътищата стискат десници, там - сам, с вятър в ръцете, вместо моите ръце, с мрак в очите, вместо с моят поглед, с мълчание на устните вместо моите устни, с изгорено сърце; от тогава в душата ми е есен - падат отминалите дни, затворени в цветни листа - всеки един от тях щастие, мъка, спокойствие, във всеки един от тях - ти, безвъзвратно слят с душата ми.

Даже усещам първите снежинки, неизплакани сълзи - от радост, от яд, от мъка, горчилка; да бушуват в очите ми.

Сгрешихме, а нямахме право - родени един за друг, да разбъркваме дните.

А сега - кой крив, кой прав, сме разделени - от хиляди бездни и от една мъжка ръка на мястото на твоята, от един нежен поглед - вместо твоя, и хиляди оцветени чувства, изсипани върху мен, изместили неволно твоите скрити и свити чувства.

Жалко е, че времето така лети!

Хулихме го, хулихме го, че тъй нелепо раздели - мен от теб, теб от мен, нас от целия свят. Когато спиш съм будна, когато будуваш съм в съня си.

Когато съм тук те няма, когато ме търсиш - не ме намираш.

Телефонът ти крещи побеснял: "Няма никой!!!", моят пък мълчи с щепселче умряло, протегнало железни ръце към стената.

Писмата ни се разминават по погрешка в пощата и всеки получава своето - никога отворено, никога прочетено.

Ах, ирония!

Ще имаме ли сили до края на думите да продължаваме упорито да мълчим?

В бързината да бездействаме?

Луната да откраднем, за да прокълнем времето?

И накрая пак да горим един за друг - всеки все още обичащ другия, и всеки по своя начин.

Да знаем, че ще дойде моментът-бунт, в който в суматохата съдбата, уплашената, ще ни тласне един към друг.

И колко ли ще чакаме още?

***

Не обичам света, слънцето, светлината, луната. Хората, безмилостно и безмислено забързани презирам,и деня, и нощта, и цвета.

ТЕ НИ РАЗДЕЛИХА ОТНОВО!

 


напред горе назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]

 

© Ина Л. Герджикова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух