напред назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]



Аз зная


Аз зная, че след приливът от лято и риби, приказки по нощници, простряни с щипки по небето - ще се засипят снежинки по още горещите ми коси.

Аз чакам и зная - ще се изтъркулят пак дните.

Значи пак ще обичам някога...

Може би... Различно, далечно, аз знам и съм сигурна, както за това, че ако де надигна на пръсти от най- дългия ден, наречен от лятото, ще видя и листата как падат. И зима.

Всяка зима (обич) е различна.

Всяка снежинка (момчешки поглед, докосване, смях) има своето очарование.

И пак идва тя (ТОЙ) неизбежно и независимо от лятото (очакването), пролетта (мълчанието) и есента (сълзите).

Затова и не бързам.

Няма да ме подмине зимата (любовта).

Стига да не е последната зима в Зимата (на живота)

След лятото.

Ще осъмна сама.

 


напред горе назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]

 

© Ина Л. Герджикова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух