напред назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]



Жена


От очите ми капе огън.

Твърде силна съм, за да обичам.

Твърде силна и да бъда сама.

Обръщам дните, преспива нощите.

И протестирам с крещящо мълчание.

Не мога и не искам тази съдба.

Да бъда толкова цветна, че да спирам думите с дреха от погледи.

Да бъда толкова истинска, че да приема обратите с усмивка. И тишина.

Да съм толкова голяма, че да не мога да се скрия в лъжите. И същевременно толкова обикновена, че да се меря във време. Аз съм господарката на небивалиците - пожелавана, сънувана, сънуваща и толкова реална...

Да мога да обикаля земята с боси крака, за да достигна мечтите си. Да отговоря на всички въпроси.

Да имам всичко между небето и земята.

Да бъда магьосница създадена от собствените си магии. И в това време да се лутам между моето минало и моето бъдеще.

Аз съм всичко всичкото без предели. От тук до следващия "ти", който ще ме оцвети, но никога промени. Всичкото - в едно тяло.

И що за съдба?!

Да съм обречена с всичката сила в себе си да заобичам.

Да се влюбя с безумие, да се облека в мечти и май да бъда щастлива. Сама, или с него. С него направен от мен.

Със всички сбъдвания и несбъдвания, със силата и сънищата - обречена да се прекърша обичайки, вперила отворени, пълни очи в синьото небе преди буря...

 


напред горе назад Обратно към: [Ина Герджикова][СЛОВОТО]

 

© Ина Л. Герджикова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух